Бедността и репресиите водят узбеките по пътя на радикализацията в чужбина

Всички анализи от автора

Узбекистан – новата фабрика за терористи


Смъртоносната „игра“ в Йемен


Грозното лице на Холивуд

Узбекистан – новата фабрика за терористи

Константин Христов


Понеделник, 20 Ноември 2017 00:12



          С население от близо 33 милиона души бившата съветска република Узбекистан е светска страна. Разположени в сърцето на Централна Азия, земите ѝ имат стратегическо значение още от древни времена. Нейните градове Ташкент, Бухара и Самарканд лежат на „пътя на коприната“, който векове наред е основната търговска артерия между Китай и европейския свят. Днес обаче Узбекистан е изправен пред сериозно предизвикателство. Страната бавно, но уверено се превръща в „храма“ на радикалния ислям в постсъветското пространство...

 

Узбеки терористи

 

          Узбекистан е сравнително млада държава, която получава независимостта си на 1-ви септември 1991-а година с разпада на Съветския съюз. За това кратко време обаче в нея се заражда ислямистко движение, което набира все по-голяма мощ. Печалният резултат е познат за всички ни. А именно – днес етнически узбеки са замесени в атентати по целия свят. Нелегалният имигрант в Съединените щати Сайфуло Саипов, който в началото на ноември прегази с пикап 8 души и рани още 11 на колоездачна алея в Манхатън, е само поредният, записал името си в тази ужасяваща статистика. Узбекистанецът Абдулкадир Машарипов извърши нападението в истанбулския клуб „Рейна“ в новогодишната нощ и уби 39 души, отишли да посрещнат там 2017-а. Етническият узбек Акбаржон Джалилов пък стои зад атентата в петербургското метро, отнело през април живота на 14 души. Няколко дни след атаката в руския град друг узбек прегази с камион хора на пешеходна улица в Стокхолм, убивайки петима от тях. Двама узбеки и гражданин на Казахстан пък бяха арестувани през 2015-а година в Бруклин, по обвинение, че оказват финансова подкрепа на „Ислямска държава“.

 

Огнището на радикалния ислямизъм

 

          Зараждането на радикалното ислямистко движение в Узбекистан започва още в началото на 90-те години на миналия век, когато страната добива независимост. То възниква в разположената на изток долина Фергана, населена с 12 милиона души. Между 1992-а и 1997-а година движението извършва серия убийства в региона. То прави опит да въведе шериата сред населението на долината и дори предприема военна офанзива в Южен Узбекистан. След 1998-а година организация става обект на жестоки репресии от страна на тогавашния президент Ислам Каримов. В отговор тя решава да се присъедини към талибаните в Афганистан, а след това – през 2015-а – се заклева във вярност на групировката „Ислямска държава“ и се обявява за неин регионален клон. Има информации, че някои кадри на Ислямското движение на Узбекистан са заемали ръководни постове в „Ал Каида“. Макар и Узбекистан никога да не е публикувал официални данни за своите граждани джихадисти, оценките на експерти варират между 500 и 1500 души.

 

Бедност и репресии

 

          След разпада на Съветския съюз повече от четвърт век Узбекистан е управляван от несменяемия Ислам Каримов. Той създава авторитарен режим, който контролира всички аспекти от живота на хората. На близо две трети от тях обаче се налага да живеят средно със между 100 и 150 долара на месец. Освен това начинът, по който може да се изповядва ислямската религия, е строго регламентиран от държавата. Имамите, например, се одобряват от властите, джамиите се контролират стриктно, а тези, чиито вярвания не отговарят на стандарта, подлежат на репресии. Твърдата политика на Каримов се затяга още повече след бунта в Андижан през 2005-а. Властите хвърлят вината за безредиците върху ислямистите, но според критиците на режима това е само претекст за засилване на репресиите. След смъртта на Каримов през есента на 2016-а юздите поема  Шавкат Мирзийоев, който обещава да скъса с авторитаризма на своя предшественик. Въпреки това изградената вече система от тежки ограничения и ширещата се бедност принуждават мнозина млади узбеки да напуснат страната. „Икономиката на Узбекистан не е жизнена, въпреки размерите на страната“ – това смята експертът по международна сигурност Ерика Марат. Според нея ниските доходи в комбинация с диктатурата предизвикват вълна от емиграция в чужбина.

 

Проблеми с адаптацията

 

          Озовали се зад граница, узбеките често не успяват да се пригодят към новите условия и да се впишат в западните общества. Според психолозите, те започват да търсят своята идентичност и най-лесно я откриват в радикалната форма на своята религия. Наложените от Ташкент стриктни ограничения върху вероизповеданията, както и липсата на модерни средства за комуникация и информация не позволяват на гражданите на Узбекистан да се присъединяват масово към терористични организации. Напуснат ли страната обаче,  те се сблъскват с терористичната пропаганда на организации като „Ислямска държава“, като част от тях дори заминават за бойните полета в Близкия изток. Мнозина експерти смятат, че младите узбеки се радикализират чрез социалните медии в чужбина след като плановете им за по-добър живот не се реализират. Според губернатора на щата Ню Йорк  Андрю Куомо  Сайфуло Саипов се обръща към крайния ислям след като идва в Съединените щати. Нападателят от Стокхолм пък започва да проявява интерес към дейността на „Ислямска държава“ след като му е отказано гражданство в Швеция.





Още по темата - "тероризъм" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
16:00
Новини
15:35
Тенис: Бабош/Хлавачкова - Бертенс/Ларшон (BNP Paribas WTA Finals Singapore presented by SC Global, Сингапур; WTA World Tour Finals - финал двойки и награждаване, повторение)
15:35
Тенис: Шуай Пенг - Винъс Уилямс (BNP Paribas Open, Индиън Уелс; WTA Premier 2017 - повторение)