Мюсюлманите рохинги са дискриминирани и преследвани от властите в Мианмар

Всички анализи от автора

Прокобата на фермерите


Тайните на японската мафия


„Зеленият“ път на Швеция

Тлеещият конфликт в Мианмар

Константин Христов


Неделя, 14 Май 2017 22:30



          Една от най-многолюдните междуправителствени организации на планетата е на прага на дълбоко разцепление. С население от над 600 милиона души и площ от близо 5 милиона квадратни километра Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия десетилетия наред се тресе от сериозен конфликт. В центъра му се намира Мианмар и живеещата там етно-религиозна общност на рохингите. По данни на ООН изповядващото исляма малцинство  страда от сериозна дискриминация и дори е подлагано на геноцид.

 

Кои са рохингите?

 

         Рохингите са потомци на преселници, настанили се в историческата област Ракхайн или Аракан в края на ХIX-и век, когато Мианмар още се нарича Бирма и е част от Британска Индия. След Втората световна война те започват борба за създаване на широка автономия и техни активисти подлагат на терор изпращаните там чиновници и войници. Ситуацията се изостря през 1948-а година, когато Мианмар обявява независимост. Тогава започва същинската война между бирманските сили и бойците рохинги, продължаваща повече от 7 десетилетия. С течение на времето най-радикалните елементи влизат в контакт с ислямисти от Пакистан, Афганистан и Малайзия. Днес властите в Найпидо обвиняват рохингите, че не желаят да се интегрират. По последни данни в страната с население от 53 милиона души живеят близо 800 000 рохинги. Броят им обаче постоянно расте заради прилива на мигранти от съседен Бангладеш. А и раждаемостта сред тях е изключително висока, тъй като някои жени имат по 10 и дори 12 деца.

 

Непризнати и потиснати

 

          Рохингите живеят в условията на дългогодишно потисничество. Забранено им е да служат в армията, да заемат административни длъжности, а отскоро специален закон се опитва да ограничи и демографския им прираст. Освен това те нямат право да сключват брак, и да притежават земя, като трябва да се справят и с лимитирания достъп до здравеопазване и работа. Но може би един от най-сериозните проблеми е, че правителството отказва да им предостави граждански статут. Така голяма част от тях нямат законни документи, което ги превръща в нелегални имигранти. Между май 1991-а и март 1992-а при управлението на военния режим 260 хиляди рохинги напускат страната заради „конфискация на земя, изнасилвания, принудителен труд, мъчения и екзекуции“, сочат данните на ООН.

 

Мюсюлмани срещу будисти

 

          Насилието срещу рохингите продължава и днес. През февруари ООН разпространи доклад с данни за масови убийства на мюсюлмани, извършвани от силите за сигурност в Мианмар. Според авторите става дума за етнически чистки и престъпления срещу човечеството. Съставеното от ултрарадикални будистки монаси Движение 969 също яростно преследва малцинствената група. От октомври насам 75 000 рохинги са потърсили спасение в Бангладеш. Това се приема болезнено от партньорите на Мианмар в АСЕАН – особено от трите мюсюлмански страни Индонезия, Малайзия и Бруней. В контекста на миналогодишните мащабни демонстрации в подкрепа на рохингите властите в Джакарта анулираха официална визитапна мианмарския държавен съветник и фактически лидер Аун Сан Су Чжи.  Правителството в Куала Лумпур пък настоя Международният съд на ООН да вземе спешни мерки спрямо Мианмар с оглед на хуманитарната криза.

 

Ескалация на напрежението

     

          Конфликтът в Западен Мианмар се изостри когато през октомври въоръжени бойци на рохингите нападнаха мианмарски гранични постове и убиха над 10 граничари. Правителствените войски отвърнаха със „законно обоснована наказателна операция“. Само че освен с ликвидирането на въоръжените бунтовници тя завърши с истинска касапница сред мирното население. По данни на ООН убити са повече от 1000 цивилни, част от които са изгорени живи в собствените им домове. Властите в Мианмар категорично отхвърлят обвиненията, отправяни към тях от ислямските държави и западните правозащитни сдружения. Официалната позиция на правителството е, че рохингите не представляват отделен етнос, а са бенгалски имигранти, които пребивават в страната нелегално.

 

Политиката на Аун Сан Су Чжи

 

          Парадоксалното е, че във фокуса на международните критики се озова носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чжи. Бивш дисидент и борец срещу военната хунта, най-популярният лидер в Мианмар е прекарала близо 15 години в затвора по политически причини. Днес тази икона на правозащитниците е наричана от мнозина „главният палач на мюсюлманите“, и „предател спрямо идеалите на хуманизма“. Нейната политика към рохингите е същата като тази на предшествениците й – военните ръководители, изгубили властта след парламентарните избори от ноември 2010-а година. Те се страхуваха да не би областта Ракхайн да се превърне в азиатското Косово, в земя, окупирана от мюсюлманите и в огнище на постоянно напрежение. Същата заплаха вижда там и днешната гражданска администрация.

 

Разцепление в Югоизточна Азия

 

         Нерешеният проблем с рохингите подкопава усилията на мианмарското ръководство да установи добри отношения както с мюсюлманските си партньори в АСЕАН, така и с ислямския свят като цяло. Мианмар е най-голямата по площ континентална държава в Югоизточна Азия и в нея се пресичат стратегическите интереси на регионалните силови полюси – Китай, Индия и Индонезия. Тя обаче остава заложник на хроничния конфликт. А по повод позицията на Аун Сан Су Чжи експертите са единодушни, че тя  няма да тръгне срещу своите сънародници. Осъзнавайки границите, в които може да проявява либерализъм, Аун Сан Су Чжи явно е готова на известни компромиси за да запази властта си.





Още по темата - "Конфликти" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
05:00
Златна мисия - 33 еп., туристически пътеводител
04:15
Тенис: Симона Халеп - Слоун Стивънс (Coupe Rogers presentee par Banque Nationale, Монреал; WTA Premier 5, финал и награждаване - повторение)
00:00
Тенис: St. Petersburg Open, Санкт Петербург (ATP WORLD TOUR 250 - повторение)