Марсианската мисия на "Кюриосити" навлезе в шестата си година

Всички анализи от автора

Животът след „Ислямска държава“


Уроците на "Ислямска държава"


Китай минава на „зелено“

Пет години на Червената планета

Константин Христов


Неделя, 13 Август 2017 20:45



          Пет години изминаха откакто марсоходът „Кюриосити“ се спусна на повърхността на Червената планета. На 6-и август 2012-а „Любопиткото“ кацна успешно в марсианската равнина Еолида и постави началото на нов етап в космическите изследвания. Оттогава насам роувърът не спира да ни изненадва с нови и все по-интересни данни за състава на околната среда и изостря апетита на мнозина пътешественици, надяващи се някой ден да видят с очите си скалистите пейзажи на Марс.

 

Предистория

 

          Част от дългогодишната програма на НАСА за изследване на Марс, „Кюриосити“ е четвъртият апарат, „доставен“ успешно на неговата повърхност. Всичко започва през лятото на 1997-а година когато американският марсоход „Соджърнър“ безпроблемно се позиционира на Червената планета и изучава нейните особености близо 3 месеца. В началото на 2004-а на междпуланетарна мисия са изпратени всъдеходите – близнаци „Спирит“ и „Опортюнити“, вторият от които продължава да функционира и до ден днешен. Апаратите кацат от двете страни на Марс, а за 6-те си години „работа“ „Спирит“ изминава близо 8 километра, надхвърляйки 12 пъти поставената от НАСА цел.

 

Идва ред на „Любопиткото“

 

          Марсоходът „Кюриосити“ е конструиран от специалисти от Лабораторията за реактивно движение в Пасадена, Калифорния. За „доставянето“ му на Марс е създаден космическият апарат Марсианска научна лаборатория, състоящ се сонда и спускаем модул, на чието име е кръстена и мисията. А наименованието на самия марсоход е  избрано през 2009-а година чрез гласуване в интернет измежду 9000 предложения на американски ученици. Кръстник на космическата машина е Клара Ма от Канзас. Тогава едва 12-годишна, тя пише, че „любопитството е най-мощната движеща сила в природата“.

 

Цели на мисията

 

          Главната цел на „Кюриосити“, както и на останалите роувъри преди него, е да търси доказателства, че на Марс някога е съществувал живот. Но за разлика от предишните мисии, алармирали за наличието на вода на неговата повърхност, „Любопиткото“ има задачата да търси органични материали и химични съединения, необходими за зараждането на микроби. Надеждите са, че събраните от марсохода данни ще помогнат в подготовката за изпращането на човек на Червената планета в близко бъдеще. Според най-оптимистичните прогнози това може да стане до 2030-а година. По тази причина НАСА не скъпи средства и усилия – стойността на проекта възлиза на космическите 2 и половина милирада долара.

 

Контрол и инструменти

 

          „Кюриосити“ се управлява с команди от Земята. По-голямата част от тях се предават към марсохода от намиращите се в орбита около Червената планета американски апарати като  „Марс Одисей“ и „Мейвън“. Но що се отнася до обратната връзка, „Кюриосити“ е в състояние самостоятелно да предава информация към наземния център. А техническата апаратура на „Любопиткото“ е повече от богата. Оборудването му включва шест навигационни камери за контрол на движението и още 7 други – предвидени да правят снимки с научна цел. За изследователската си дейност марсоходът разчита на 10 различни инструмента. Най-впечатляващият от тях е 2-метровата роботизирана ръка, завършваща с 30-килограмова бормашина, пригодена за сондажни дейности.

 

Впечатляващи габарити

 

          Освен с подобрената си апаратура „Любопиткото“ се различава от предшествениците си и по своите размери. Със скромната дължина от 65 сантиметра първият успешно позициониран марсоход „Соджърнър“ изглежда като детска играчка пред него. Дори роувърите „Спирит“ и „Опортюнити“, които надхвърлят метър и половина, се губят пред „Кюриосити“, съпоставим по-скоро с градски джип. С дължина от 3 метра, височина от 2.20 метра и тегло от 900 килограма, марсоходът е най-голямата земна машина, изпращана някога на Червената планета. Той разполага с шест колела, които го правят изключително маневрен, а за по-добро сцепление с марсианския грунт всяко от тях е снабдено с шипове. Инженерите от НАСА са програмирали апарата да развива максимална скорост от 4 сантиметра в секунда по равна повърхност.

 

От Земята до Марс

 

          Пътуването на космическия апарат Марсианска научна лаборатория продължи над 8 месеца след изстрелването му на 26-и ноември 2011-а година от военна база Кейп Канаверал. За това време той измина 566 милиона километра, като най-рисковата част беше кацането, наречено „седем минути терор“. Заради теглото си от близо тон беше невъзможно марсоходът да бъде спуснат чрез използваните досега методи. През 2004-а „Спирит“ и „Опортюнити“  бяха обвити във въздушни възглавници и „отскочиха“ до планираните им места за кацане. Но за техния наследник учените проектираха сложна система, наречена „небесен кран“, благодарение на която, също като финал на холивудски филм, „Кюриосити“ „стъпи“ на Червената планета. Това стана в района на огромния 150-километров кратер Гейл и под надзора на орбитиращата сонда „Марс Одисей“. През 2014-а „Кюриосити“ достигна основната си цел – планината Шарп, намираща се в центъра на кратера, която според учените е „запечатала“ геоложката история на Марс.

 

Открития

 

          Мисията на „Кюриосити“ беше разчетена за една марсианска година или около 23 земни месеца. Въпреки това марсоходът подължава да изследва Червената планета вече 5 години. За това време роувърът измина близо 16 километра и предаде на Земята над 200 000 изображения на марсианската повърхност. Първото откритие дойде още през есента на 2012-а когато „Любопиткото“ се натъкна на русло на древна река. Няколко месеца по-късно  марсоходът за първи път използва пробивната функция на бормашината си. Той направи малка дупка в скалата „Джон Клайн“, намирайки доказателства, че тя е била подложена на ерозионното въздействие на по-влажен климат. През 2015-а роувърът попадна на следи от езеро в кратера Гейл, което вероятно е съществувало преди около 3,6 милиарда години. А в края на миналата година марсоходът откри следи от елемента бор. Учените са категорични, че наличието му свидетелства за благоприятни условия за поддържането на форми на живот в миналото.





Още по темата - "Космос" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
03:00
България - вчера, днес и утре - документална поредица
00:30
Тенис: MOSELLE OPEN, Мец (2017 ATP WORLD TOUR 250 - повторение)
03:00
Тенис: KEB Hana Bank Incheon Airport Korea Open, Сеул - четвъртфинали (WTA International - повторение)