2017 беше година на избори, разтърсили традиционната политическа система в Европа

Всички анализи от автора

Прокобата на фермерите


Тайните на японската мафия


„Зеленият“ път на Швеция

2017 – година на важни избори

Константин Христов


Понеделник, 18 Декември 2017 09:30



          Повече от 2 и половина милиона бежанци от Африка и Близкия Изток потърсиха убежище в Европа през 2015-а и 2016-а година. Тази безпрецедентна по своите размери мигрантска криза, случила се на фона на вълната от терористични атаки, която заля Стария континент, загатна, че 2017-а ще бъде повратна за европейската политика. Още повече, че през тази година се проведоха избори в три от водещите държави в Общността. Каква е равносметката след гласуването в Холандия, Франция и Германия? И накъде отива Европа?

 

Цената на победата в Холандия

 

          Изборният маратон на 2017-а започна още през пролетта. На 15-и март погледите на цяла Европа се насочиха към Холандия. Парламентарният вот там се разглеждаше като индикатор за обществените нагласи към антисистемните движения след успеха на референдума за Брекзит и влизането на Доналд Тръмп в Белия дом. Привържениците на традиционните формации не на шега се опасяваха, че изживяват последните дни на познатата политическа система. И в този момент дойде победният ход на опитния политик! Виждайки че губи почва за сметка на националиста Герт Вилдерс – набрал  голяма популярност със своята антиимигрантска и антиислямска реторика, холандският премиер Марк Рюте даде рязко надясно.

 

          Така неговата Народна партия за свобода и демокрация успя да запази контрола над Ниските земи. Но според редица анализатори това нямаше да се случи без твърдостта на Рюте и в избухналата дипломатическа свада с Турция. Конфликтът се разрази когато на турския външен министър Мевлют Чавушоглу не беше позволено да посети Холандия. Той искаше да агитира живеещите там около 400 000 турци в подкрепа на новата конституция, предназначена да направи президента Реджеп Ердоган едноличен властелин. И макар че държавният глава нарече Холандия „нацистка останка“ и изгони посланика от Анкара, Рюте не се подаде на натиска, с което си върна симпатиите на избирателите.

 

Франция – ново начало

 

          Президентските избори разтърсиха из основи статуквото и във Франция. За първи път от близо 60 години нито една от двете основни партии вляво и вдясно не успя да класира свой кандидат за балотажа. Социалистът Беноа Амон отпадна на първия тур, получавайки незавидните 6 % от гласовете. Това стана след като вместо за него водещи фигури от партийния му лагер застанаха зад центриста Еманюел Макрон. Консервативният кандидат Франсоа Фийон, който броени месеци преди вота беше суперфаворит за Елисейския дворец, се оказа замесен в скандал с фиктивни назначения на съпругата и децата му. В резултат той трябваше да отговаря на обвинения в злоупотреба с държавни средства и също отпадна от надпреварата.

 

          До балотажа обаче стигна  лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен, превърнала въпросите за ислямизма и нелегалната имиграция в основния си предизборен лайтмотив. Интересното обаче е, че народът избра човека, приветствал  политиката на отворени врати на германския канцлер Ангела Меркел. Още по-странното е, че триумфът на Макрон дойде на фона на резултатите от социологическо проучване, което показа, че, според франзуците, най-големите предизвикателства пред страната са безработицата и терористичната заплаха.

 

Германия в задънена улица

 

          След бежанската криза, която изпрати в Германия около 1 милион и 200 хиляди търсещи убежище, темата за миграцията  се превърна в първостепенен политически въпрос. Благородното решение на канцлера Ангела Меркел да допусне на територията на страната хора, бягащи от бедност и насилие, беше помрачено от събития като новогодишната нощ в Кьолн и атентата срещу коледния базар в Берлин. А това, от своя страна, доведе до друг негативен развой – за първи път от над половин век в Бундестага влезе дясна националистическа партия с открито ксенофобски възгледи „Алтернатива за Германия“.

 

          Що се отнася до Християндемократическия съюз на Меркел и нейната сестринска баварска партия Християнсоциалния съюз, те получиха едва 33 % от вота. Макар че това беше най-слабото им представяне от 1949-а година, то беше достатъчно да останат първа политическа сила. Социалдемократите също получиха звучна плесница като инкасираха най-ниския си резултат след Втората световна война. Ниската подкрепа за управляващата коалиция показа, че въпреки добре функциониращата икономика и ниската безработица хората са недоволни. Стигна се дотам, че цели 6 партии успяха да намерят място в законодателния орган, а така създалият се баланс на силите изведе следващата политическа криза.

 

          Меркел преговаря със Свободните демократи и Зелените в неуспешен опит да състави коалиция „Ямайка“. Тя беше наречена така не само заради комбинацията от цветовете на трите партии, но и заради екзотичната идея три толкова различни сили да формират кабинет. Препъни-камъкът в дебатите бяха разногласията по бежанския въпрос, тъй като част от партиите настояваха за въвеждането на годишен таван за прием на митранти.

 

Има ли бъдеще Европейският съюз?

 

          Изглежда, че, въпреки страховете, 2017-а се оказа не чак толкова лоша за либералната демокрация. Влизането в Елисейския дворец на 39-годишния центрист и бивш инвестиционен банкер Еманюел Макрон, последвано от електоралния триумф на неговата млада партия „Република, напред!“, бяха приветствани от любителите на статуквото. Допълнително облекчение донесе и фактът, че крайната десница не беше допусната до властта в Холандия, а в Германия Меркел отчете макар и скромен успех.

 

          Същевременно обаче антисистемните движения в трите страни направиха уверена крачка напред. Причината – те предлагат решения на наболели обществени проблеми, които, следвайки линиите си на политическа коректност, традиционните партии от години замитат под килима. От друга страна обаче гласоподавателите осъзнават, че и холандската Партия на справедливостта, и френският Национален фронт, и германската „Алтернатива за Германия“ нямат ясни управленски програми. Докога обаче това ще бъде господстващото обществено мнение, само времето ще покаже...





Още по темата - "Избори" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
08:30
Състезанието на живота им - 1 сезон, 5 еп., документална поредица
08:00
Тенис: VTB Kremlin Cup, Москва - полуфинали (WTA Premier - повторение)
05:00
Тенис: BGL BNP Paribas Luxembourg Open, Люксембург (WTA International - полуфинали, повторение)