Каналът в Никарагуа - един обещаващ проект сякаш изчезна във въздуха

Всички анализи от автора

Прокобата на фермерите


Тайните на японската мафия


„Зеленият“ път на Швеция

Мистерията около един мегапроект

Константин Христов


Понеделник, 05 Март 2018 09:55



          Един от най-амбициозните транспортни проекти в Латинска Америка е на път да отиде в историята. Още преди да е започнал да функционира вторият изкуствен морски път между Тихия и Атлантическия океан сякаш става жертва на мистериозни затруднения. Финансови проблеми или дипломатически интриги стоят в основата на „потъването“ на събралия толкова много надежди и обещания Никарагуански канал?

 

Колосалният проект

 

          Никарагуанският канал е планиран да свърже Тихия океан с Карибско море. През 2013-а година правителството в Манагуа дава концесията по изграждането на мегасъоръжението на  загадъчна китайска компания. По проект то трябва да се простира на дължина от 278 километра, което е над три пъти повече от конкурентния Панамски канал. Предвиденото време за прокопаването му е малко над 11 години, през който период в Никарагуа се очакваше откриването на поне 40 хиляди нови работни места. Самата воднотранспортна конструкция е замислена като много по-добра алтернатива на вече съществуващата в Панама. По-широка и по-дълбока от нея, тя би могла да приема танкери с товароносимост до 270 000 тона. Предвиждаше се към Никарагуанския канал да се пренасочи 4.5 % от международния товарен корабен трафик. Съоръжението беше планирано основно за пренос на южноамерикански нефт до най-големите му потребителите в Азиатско-Тихоокеанския регион, съкращавайки значително пътя и транспортните разходи за целта.

 

Неочакван обрат

 

          Преди пет години китайският магнат Ван Цзин с много усилия успя да издейства концесията от правителството на президента Даниел Ортега. Тя му позволи да планира, построи и управлява в продължение на един век канал, свързващ два океана. Новината предизвика остра реакция на международно равнище заради заявената на висок глас амбиция за конкуренция с Панамския канал, без който морският товарен транспорт между Тихия и Атлантическия океан е немислим. На церемонията за началото на строителните дейности в края на 2014-а година Ван Цзин заяви, че иска да превърне Никарагуа – една от най-бедните  държави в региона – в най-богатата. Шансът обаче не беше на негова страна – година по-късно той губи голяма част от състоянието си, оценявано на над 10 милиарда долара и изчезна от публичното пространство.

 

Каналът потъва в забвение

 

          Изведнъж всичко тръгва на обратно. Проучванията за финансовата изпълнимост на проекта така и не бяха публикувани. Страни като Иран, които не криеха интереса си към съоръжението, спряха да говорят по темата. Изграждането на пътища, по които да се стига до канала, беше преустановено, а изкопните работи, започнали през 2016-а година, също са парализирани. Управлението на Никарагуанския канал категорично отрича обектът да е замразен. Според администрацията става въпрос единствено за „известно закъснение“. Повечето наблюдатели обаче са скептични. Според тях каналът е изгубил привлекателността си в момента, в който китайският инвеститор се е оттеглил и е станало ясно, че никарагуанското правителство само няма средства, за да изведе проекта до край. С бюджет от 50 милиарда долара той „загуби финансирането си и защото не успя да отговори на необходимите условия за надеждност“, смята университетският преподавател по икономика и бивш депутат от опозицията Елисео Нусес.

 

Дипломатически интриги

 

          Друг фактор, който работи против проекта, е възобновяването на дипломатическите отношения между Пекин и Панама през юни миналата година. Централна Америка, която има стратегическо значение заради близостта си със Съединените щати, е апетитна хапка за Китай. Поднебесната империя обяви, че ще инвестира 25 милиарда долара годишно в различни страни от региона, но Никарагуа не беше представена като приоритет. За сметка на това 19-те търговски споразумения, които бяха подписани миналата година между Китай и Панама, сочат, че интересът на първата икономика в света е насочен именно към тази страна – по-богата и с вече изграден канал, който неотдавна претърпя и реконструкция.

 

Частна или държавна инициатива?

 

          Някои анализатори са на мнение, че Никарагуанският канал е изцяло частна инициатива като китайската държава няма нищо общо с нея. Според тях проектът е плод единствено на амбициите на бизнесмена Ван Цзин. Икономистът Елисео Нусес дори смята, че „Никарагуа е станала жертва на международна измама“. Той подчертава законовите неясноти, свързани с концесията на канала, които изглеждат твърде облагодетелстващи за компанията-инвеститор. Никарагуа, например, няма никакви правни механизми, които да задейства срещу предприемача, в случай че той не изпълни договора. Още повече, че за да бъде анулирана концесията е необходимо за това да гласуват 60% от депутатите в парламента.

 

Страховете на местните

 

          Изглежда, че концесията е в сериозен ущърб и за селяните. Тъй като тя разрешава да се експроприират земите не само край канала, но и в цяла Никарагуа. Въпреки че сякаш се е насочил безвъзвратно към своя край, проектът все още плаши част от месните жители. Те, разбира се, имат своите основания. Ако все пак бъде реализиран, каналът би могъл не само да доведе до преселването на хиляди никарагуанци, но и да пресече езерото Косиболка, което е най-голямото хранилище на прясна вода на територията на Централна Америка.





Още по темата - "Икономика" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
05:00
Златна мисия - 33 еп., туристически пътеводител
04:15
Тенис: Симона Халеп - Слоун Стивънс (Coupe Rogers presentee par Banque Nationale, Монреал; WTA Premier 5, финал и награждаване - повторение)
00:00
Тенис: St. Petersburg Open, Санкт Петербург (ATP WORLD TOUR 250 - повторение)