Днес едва 15 % от повърхността на океанското дъно е картографирана

Всички анализи от автора

Подводните съкровища (част втора)


В дълбините на океана (част първа)


Спасител, диктатор или просто военен?

В дълбините на океана (част първа)

Константин Христов


Понеделник, 09 Април 2018 08:34



          Противно на широкоразпространената представа, океанското дъно съвсем не е равно като тепсия място, покрито с пясък и лишено от екзотиката на разнообразния релеф. Нищо подобно! Също като много по-добре познатата ни суша, подводните дълбини имат своите високи планински масиви, обширни плата и просторни равнини. Всеки квадратен метър от тях е уникален, а картографирането на най-неизследваното пространство на планетата е едно от водещите предизвикателства пред съвременната наука.

 

          С всеки изминал век човечеството претендира, че познава света около себе си все по-добре и по-добре... И действително, геолозите отдавна са систематизирали очертанията на планините, горите, тундрите и пустините, а карти на звездното небе са чертали още античните астрономи. Но на нашата планета съществува и една огромна все още не достатъчно изследвана съвкупност от екосистеми. Звучи като шега, но ние всъщност разполагаме с повече информация за отдалечени космически тела като Луната и Марс, отколкото за дъното на Световния океан. А то играе ключова роля за функционирането на живота на Земята...

 

          Подводните гребени и долини влияят пряко върху движението на морските течения, а оттам определят и климатичните особености на цели райони. Освен това топографията на морското дъно е значим фактор, с който трябва да се съобразява риболовната индустрия, хранеща стотици милиони хора по света. Днес подводни кабели, дълги километри, свързват милиарди интернет потребители, а мрежите от тръбопроводи се превръщат в интегрална част от съвременния енергиен сектор. Да не забравяме и че от този все още непознат за нас релеф отчасти зависят формирането и посоката на разрушителни природни явления като, например, гигантските вълни цунами. В същото време учените се надяват, че океанското дъно може да крие и важни следи от праисторическото движение на южните континенти.

 

          През 2017-а година международен експертен екип полага основите на процес по изготвянето на първата пълна карта на Световния океан. Без съмнение учените намират съществена подкрепа за начинанието си в развитието на технологиите през последните десетилетия. Докато някога океанографите са посвещавали месеци наред за да опознаят дори малка част от трудния терен, то с помощта на съвременните сонарни устройства един единствен кораб може да достави информация с висока резолюция за хиляди квадратни километри площ по време на експедиция.

 

          Днес едва 15 % от нашите океани са картографирани. Данните за централните части на Тихия океан, например, се базират изцяло на сателитни снимки, изпратени от космоса. За мнозина липсата на точна карта на подводния свят е най-малкото учудваща при положение, че астрономите са запознати с подредбата на телата в Слънчевата система, а биолозите разполагат с графика на човешкия геном. Но причината за това е съвсем проста: океаните са обширни, дълбоки и наистина недостъпни...

 

          Столетия наред дълбочината на морското дъно е била измервана с оловни пръти, прикрепени към бордовете на корабите. А от XVI-и век навигаторите започват да нанасят своите открития на карти, които да послужат и на плаващите след тях. Но по това време все още не са въведени международни стандарти за начините на провеждане на проучвания, и не е уеднаквена използваната в тях терминология. Така че за систематичност в морската подводна картография е трудно да се говори.

 

          Двигателят на промяната идва чак през XX-и век, когато започва една ера, белязана от засилващия се интерес на човека към заобикалящата го природа. На този фон група географи, обединени около владетеля на Монако принц Албер I, създават първото международно дружество, посветено на изследването на Световния океан. Монархът е запленен от мистиката на зараждащата се наука, каквато е била океанографията в този период, и осигурява на дружеството четири яхти, с които да провежда проучвания в Средиземно море. Повече от 100 години по-късно делото, започнато от него, дава резултат и учените официално обявяват своя проект „Морско дъно 2030“. Той цели да начертае подробна схема на океанските дълбини до 2030-а година, използвайки данните, събрани от плавателни съдове по целия свят.

 

          Само че тайните, скрити на морското дъно, далеч не представляват интерес само за изследователите и картографите. В мрачните дълбини на океана, необезпокоявани от човешки поглед, лежат неподозирани съкровища. Според учените там могат да бъдат открити редки ценни метали, огромни нефтени находища и дори диаманти – богатства, които остават недостъпни дори и за най-смелите авантюристи.

 

          Много еколози се опасяват, че създаването на подробна карта на морското дъно може да бъде „нож с две остриета“. Причината – информацията за точните местонахождения на природните ресурси ще предизвика ожесточена надпревара за тяхното разработване, в центъра на която без съмнение ще стоят международните корпорации. Нарастват страховете, че борбата за полезни изкопаеми ще се пренесе от сушата под водата, поставяйки под въпрос крехкото равновесие на местните хабитати и застрашавайки вековния поминък на стотици крайбрежни общности. Така че появата на една глобална батиметрична схема не просто би спомогнала за разбирането на нашата синя планета, потапяйки ни в едно царство, доскоро запазено единствено за любителите на научната фантастика, но същевременно би изложила на сериозна опасност последната девствена екосистема на планетата.





Още по темата - "Околна среда" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
13:30
Новини
13:00
Тенис: Малек Джазири - Кайл Едмънд (Grand Prix Hassan II, Маракеш; ATP WORLD TOUR 250 - IV четвъртфинал, повторение)
12:00
Футбол: Реал /Сосиедад/ - Атлетико /М/ (Примера Дивисион, сезон 2017/18 - повторение)