Надпреварата за ресурси може да разруши уникални екосистеми на милиони години

Всички анализи от автора

Подводните съкровища (част втора)


В дълбините на океана (част първа)


Спасител, диктатор или просто военен?

Подводните съкровища (част втора)

Константин Христов


Неделя, 15 Април 2018 22:54



          Дълбините на Световния океан са най-голямата и в същото време най-слабо позната екосистема на Земята. Всъщност над две трети от нашата планета представляват едно огромно водно пространство, чиито недра са обгърнати в мистерия. През последните години в търсене на нови светове изследователите отправят поглед натам. А изумителните открития, които тепърва ще направят, скоро ще започнат да привличат вниманието на световната общественост...

 

          Днес, за разлика от миналото, проучванията на най-недостъпната част от Земното кълбо, изглеждат все по-възможни. Модерните кораби са снабдени със сонарни системи, които изпращат към дъното звукови вълни. В зависимост от времето, необходимо на сигнала да стигне до долу и да се върне обратно на повърхността, океанолозите изчисляват дълбочината. По този начин те добиват представа и за гънките на релефа на морското дъно.

 

          Не всички части от Световния океан обаче са подложени на такъв тип проучвания. Причината за това се крие в различната натовареност на т.нар „океански магистрали“. Някои от тях „се пръскат“ от трафик, докато други буквално пустеят. Съществуват водни пространства с размерите на цели континенти, в които въобще не навлизат плавателни съдове. А това прави мисията на изследователите много по-сложна. „Данни за някои части на Тихия и Северния ледовит океан имаме от едва няколко кораба“, уверява адмирал Стивън Смит от Службата за крайбрежни проучвания на Съединените щати. Той обаче се надява скоро този проблем да отиде в историята. За това той разчита на инициативата за насърчаване на все повече товарни кораби, риболовни катери и частни яхти да се включат в изследователския проект. От тях се иска единствено да предават в реално време данни докато преминават през слабо изследвани маршрути.

 

          Но едва ли нещо друго показва по-ясно важността от познаването на океанските дълбини колкото инцидентът с полет MH 370 на Малайзийските авиолинии. Участниците в издирвателните акции предполагат, че самолетът, който изчезна през 2014-а година по маршрута от Куала Лумпур до Пекин, се е разбил в отдалечена част на Индийския океан. Тази зона е толкова слабо позната, че изследователите тепърва трябвало да я картографират. А това се оказва нелека задача... В по-плитките води могат да се използват влекачи, оборудвани със сонари, но огромната дълбочина на Индийския океан, особеностите на мусонния климат и мощните течения правят навигацията в района почти невъзможна. По тази причина в операцията беше включен и автономен дълбоководен робот, който да се опита да очертае топографията на дъното.

 

          На санскрит Индийския океан е познат като „Ратнакара“ или в превод „мина за скъпоценни камъни“. Наименованието се оказва пророческо! Скрити сред подводните му хребети, там има безброй ресурси, включително сплави от ценни метали, петрол и диаманти. Тези богатства вече се появиха на „търговския радар“ и някои инвеститори проявиха интерес към създаването на подробна карта на морското дъно. Учените се надяват, че въпреки комерсиалните им цели, техните усилия ще помогнат на науката. Но докато добивът на ресурси в плитчините е отдавна позната практика, то пренасянето на минната индустрия в дълбокото крие известни екологични рискове. Апокалиптичните прогнози на океанолозите включват възможно замърсяване с руда, подводен шум, токсични разливи, изчезване на биологични видове и дори унищожаването на цели хабитати.

 

          А икономическите стимули често водят до пренебрегване на екологичните мерки за сигурност. Редките метали, намирани в дълбините, могат да се използват в производството на почти всичко – от смартфони и DVD- дискове до батерии за многократна употреба, магнити, компютърна памет и флуоресцентна светлина. А и постепенното изчерпване на петролните залежи на сушата превръща дълбоководните нефтени кладенци в изкушаваща икономическа перспектива. „Става въпрос за една надпревара с времето“, обяснява Джеймс Белингъм, директор на Центъра за морска роботика в Масачузетс. „Длъжни сме да опознаем малко по-добре океаните преди да ги променим до неузнаваемост.“

 

          Освен че страдат от влиянието на  климатичните промени, големи части от водната повърхност се превръщат и в плячка на „урбанизацията“. Оплетени в кабели, петролопроводи и натоварени с изкуствени аквакултури, техните екосистеми постепенно се изменят. Тъжният извод е, че явно сме по-нетърпеливи да експлоатираме икономически нашето синьо богатство, отколкото да го опознаем. По тази причина Международното морско право категорично забранява разработването на морското дъното на повече от 200 мили от брега – границата, отвъд която държавите повече не разполагат с юрисдикция върху водите.

 

          Характеризиращи се с огромно налягане, студени температури и почти постоянен мрак, океанските дълбини са дом на изумителни създания. Показали всевъзможни начини за еволюционна адаптация, те представляват естествен палеонтологичен резерват. Много от тези подводни обитатели не са се променили от времето на динозаврите. Та са особено чувствителни на смущения, а размножаването им е бавен процес. До наши дни ги е съхранил единствено животът в недокоснатата от човека и разположена на хиляди километри под морското равнище екосистема.

 

          Опазването на „подводния атлас“ изисква сътрудничество на глобално равнище, въпреки различните и понякога конкуриращи се интереси. В тази игра са замесени всички – от държавите през учените и военните до рибарите и ръководителите на корпорациите за добив на полезни изкопаеми. Всички те трябва да разберат, че набавянето на батиметрична информация трябва да послужи за съхранение на океанското дъно, а не да го обрече на гибел. „Опознаването му е сериозна отговорност“, твърди Джеймс Белингъм. „Неговото консервиране зависи от нашата съвест. Ако се гмурнем към дълбините само за да експлоатираме ресурсите ще променим завинаги един свят, запазил се такъв, какъвто е бил преди милиони години“.





Още по темата - "Околна среда" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
13:30
Новини
13:00
Тенис: Малек Джазири - Кайл Едмънд (Grand Prix Hassan II, Маракеш; ATP WORLD TOUR 250 - IV четвъртфинал, повторение)
12:00
Футбол: Реал /Сосиедад/ - Атлетико /М/ (Примера Дивисион, сезон 2017/18 - повторение)