Венецуелският президент Николас Мадуро получи тежко наследство от Уго Чавес

Всички анализи от автора

Прокобата на фермерите


Тайните на японската мафия


„Зеленият“ път на Швеция

Часът на истината за Венецуела

Константин Христов


Четвъртък, 12 Май 2016 05:07



          Как ви се струва идеята за двудневна работна седмица? А ако тя е гарнирана и с 30-процентно увеличение на работната заплата? Звучи примамливо, нали?... Да, ама не и във Венецуела! Преди да започнете да подготвяте CV-тата си за държавната администрация в южноамериканската страна, трябва да имате предвид, че тя е изправена пред тежка икономическа, енергийна, а вече и политическа криза… А работният ден и мечтаното повишение далеч не са това, което си представяме…

 

Латиноамериканският нефтен барон

 

          Проблемите за Венецуела започнаха през лятото на 2014-а година, когато спадът в цените на горивата се отрази катастрофално върху нейната икономика. Обезценяването на петрола с повече от 70 % изправи страната пред опасността от национален фалит и я принуди да търси нови пазари, както и заеми от Световната банка и Международния валутен фонд.

 

          Петролният срив беше истински удар под пояса за Венецуела с оглед на факта, че тя е една от най-големите износителки на черно злато в света. Членка и съоснователка на ОПЕК, страната разполага с най-мащабните нефтени залежи на планетата. Според оценките те възлизат на близо 300 милиарда барела или на 20 % от резервите в глобален мащаб. С дневен добив от почти 2700 барела Венецуела остава изцяло зависима от продажбите си на петрол, осигуряващи 1/3 от държавните й приходи.

 

Наследството на Уго Чавес

 

          Покойният президент на страната Уго Чавес завеща редица проблеми на своя наследник Николас Мадуро. Стряскащият държавен дефицит, възлизащ на 17 на сто от Брутния вътрешен продукт, е само един от тях. В опит да се справи с тежката икономическа ситуация социалистът Мадуро форсира печатницата за пари, което пък даде мощен тласък на инфлацията. Националната валута се срина, а курсът на щатския долар на черния пазар е десетки пъти по-висок от официалния. Така че увеличаването на минималната работна заплата с 1/3 е само прах в очите на венецуелците. Защото на практика гражданите с най-ниски доходи разполагат с по-малко от еквивалента на 50 щатски долара месечно.

 

          Трицифрената инфлация води след себе си дефицит на стоки и предизвиква километрични опашки по магазините, където продукти като брашно, захар и мляко се считат за лукс. За да балансира икономиката кабинетът увеличи цените на горивата за първи път от 20 години насам. И въпреки това те остават най-ниските в света, което позволява на венецуелците да пълнят догоре резервоарите на автомобилите си на цената само на три бири.

 

Режим на тока

 

          Дълбоката икономическа криза далеч не е единственото предизвикателство пред правителството в Каракас. Отскоро Венецуела е изправена и пред сериозни проблеми в енергийната сфера. Най-големият източник на електроенергия в силно зависимата от водни централи държава е язовирът „Гури“, чиито запаси достигнаха историческо дъно заради рекордно засушаване. Любопитното е, че намиращата се на водоема ВЕЦ задоволява около 2/3 от енергийните нужди на страната. В отговор властите въведоха редица мерки за да пестят електричество. Една от тях е и намалената работна седмица за 3 милиона държавни служители. Освен това в сила влезе строг режим на тока, а стрелките на часовниците бяха преместени с половин час напред, за да се използват и последните слънчеви лъчи. Правителството обвини за кризата природното явление „Ел Ниньо“, забавило идването на дъждовния сезон. Опозицията обаче обяснява несгодите с неадекватни инвестиции, корупция и липса на разнообразни енергийни източници.

 

Ще има ли смяна на караула във Венецуела?

 

          Проблемите в икономиката и енергийния сектор съвсем естествено прераснаха и в политическа криза. Сред рекордната инфлация, липсата на основни стоки и бруталната рецесия търпението на венецуелците започна да се изчерпва. Режимът на тока беше само последната капка, която преля чашата на народното недоволство и доведе до бунтове срещу властта. Те бяха яхнати умело от опозиционните лидери и доведоха до искане за референдум за отстраняване от власт на президента Мадуро.

 

          Следва сложна процедура, която може да завърши с импийчмънт на държавния глава през ноември. За тази цел обаче против него трябва гласуват повече хора от тези, които са го подкрепили на изборите от 2013-а години или 7 и половина милиона души. Това далеч не е изключено, тъй като според проучване на общественото мнение близо 68 % от венецуелците искат оставката на президента. Дали наближава краят на установения от десетилетия социалистически режим? Часът на истината за Венецуела тепърва предстои...





Още по темата - "Венецуела" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
10:00
Новини
06:00
Пряко: Тенис: Korea Open, Сеул - четвъртфинали (WTA International)
06:00
Пряко: Тенис: Toray Pan Pacific Open, Токио - четвъртфинали (WTA Premier)