Венецуелският президент Николас Мадуро получи тежко наследство от Уго Чавес

Всички анализи от автора

Узбекистан – новата фабрика за терористи


Смъртоносната „игра“ в Йемен


Грозното лице на Холивуд

Часът на истината за Венецуела

Константин Христов


Четвъртък, 12 Май 2016 05:07



          Как ви се струва идеята за двудневна работна седмица? А ако тя е гарнирана и с 30-процентно увеличение на работната заплата? Звучи примамливо, нали?... Да, ама не и във Венецуела! Преди да започнете да подготвяте CV-тата си за държавната администрация в южноамериканската страна, трябва да имате предвид, че тя е изправена пред тежка икономическа, енергийна, а вече и политическа криза… А работният ден и мечтаното повишение далеч не са това, което си представяме…

 

Латиноамериканският нефтен барон

 

          Проблемите за Венецуела започнаха през лятото на 2014-а година, когато спадът в цените на горивата се отрази катастрофално върху нейната икономика. Обезценяването на петрола с повече от 70 % изправи страната пред опасността от национален фалит и я принуди да търси нови пазари, както и заеми от Световната банка и Международния валутен фонд.

 

          Петролният срив беше истински удар под пояса за Венецуела с оглед на факта, че тя е една от най-големите износителки на черно злато в света. Членка и съоснователка на ОПЕК, страната разполага с най-мащабните нефтени залежи на планетата. Според оценките те възлизат на близо 300 милиарда барела или на 20 % от резервите в глобален мащаб. С дневен добив от почти 2700 барела Венецуела остава изцяло зависима от продажбите си на петрол, осигуряващи 1/3 от държавните й приходи.

 

Наследството на Уго Чавес

 

          Покойният президент на страната Уго Чавес завеща редица проблеми на своя наследник Николас Мадуро. Стряскащият държавен дефицит, възлизащ на 17 на сто от Брутния вътрешен продукт, е само един от тях. В опит да се справи с тежката икономическа ситуация социалистът Мадуро форсира печатницата за пари, което пък даде мощен тласък на инфлацията. Националната валута се срина, а курсът на щатския долар на черния пазар е десетки пъти по-висок от официалния. Така че увеличаването на минималната работна заплата с 1/3 е само прах в очите на венецуелците. Защото на практика гражданите с най-ниски доходи разполагат с по-малко от еквивалента на 50 щатски долара месечно.

 

          Трицифрената инфлация води след себе си дефицит на стоки и предизвиква километрични опашки по магазините, където продукти като брашно, захар и мляко се считат за лукс. За да балансира икономиката кабинетът увеличи цените на горивата за първи път от 20 години насам. И въпреки това те остават най-ниските в света, което позволява на венецуелците да пълнят догоре резервоарите на автомобилите си на цената само на три бири.

 

Режим на тока

 

          Дълбоката икономическа криза далеч не е единственото предизвикателство пред правителството в Каракас. Отскоро Венецуела е изправена и пред сериозни проблеми в енергийната сфера. Най-големият източник на електроенергия в силно зависимата от водни централи държава е язовирът „Гури“, чиито запаси достигнаха историческо дъно заради рекордно засушаване. Любопитното е, че намиращата се на водоема ВЕЦ задоволява около 2/3 от енергийните нужди на страната. В отговор властите въведоха редица мерки за да пестят електричество. Една от тях е и намалената работна седмица за 3 милиона държавни служители. Освен това в сила влезе строг режим на тока, а стрелките на часовниците бяха преместени с половин час напред, за да се използват и последните слънчеви лъчи. Правителството обвини за кризата природното явление „Ел Ниньо“, забавило идването на дъждовния сезон. Опозицията обаче обяснява несгодите с неадекватни инвестиции, корупция и липса на разнообразни енергийни източници.

 

Ще има ли смяна на караула във Венецуела?

 

          Проблемите в икономиката и енергийния сектор съвсем естествено прераснаха и в политическа криза. Сред рекордната инфлация, липсата на основни стоки и бруталната рецесия търпението на венецуелците започна да се изчерпва. Режимът на тока беше само последната капка, която преля чашата на народното недоволство и доведе до бунтове срещу властта. Те бяха яхнати умело от опозиционните лидери и доведоха до искане за референдум за отстраняване от власт на президента Мадуро.

 

          Следва сложна процедура, която може да завърши с импийчмънт на държавния глава през ноември. За тази цел обаче против него трябва гласуват повече хора от тези, които са го подкрепили на изборите от 2013-а години или 7 и половина милиона души. Това далеч не е изключено, тъй като според проучване на общественото мнение близо 68 % от венецуелците искат оставката на президента. Дали наближава краят на установения от десетилетия социалистически режим? Часът на истината за Венецуела тепърва предстои...





Още по темата - "Венецуела" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
20:00
Денят с Веселин Дремджиев - предаване за анализи и коментари по актуални теми
20:00
Ветроходство: Екстремно ветроходство от Кардиф, Уелс - финал (повторение)
20:00
Футбол: Еспаньол - Валенсия (Примера Дивисион, сезон 2017/18 - повторение)