Референдумът – рецепта за рейтинг или политическо самоубийство

Всички анализи от автора

Бузкаши – спортът на смелите и бързите


Най-тежката присъда


Космосът през 2018

Капанът на референдума

Константин Христов


Сряда, 16 Ноември 2016 23:41



          Италия се подготвя за референдум в началото на декември. А бившият френски президент Никола Саркози обеща да организира цели два ако спечели изборите и се завърне в Елисейския дворец. И макар политическите лидери да използват подобни общонародни допитвания за да повишават рейтингите си, гражданите не винаги им се отблагодаряват с очакваното доверие. Доказателство за това са неуспешните плебисцити във Великобритания, Колумбия и Унгария, провалили се в рамките само на няколко месеца.

 

Къде сбъркаха на Острова?

 

          За да си гарантира победата на парламентарните избори през 2015-а година бившият британски министър-председател Дейвид Камерън обеща да организира референдум за бъдещето на страната в Европейския съюз. Следвайки поговорката „с един куршум два заека“, той искаше веднъж завинаги да сложи край и на споровете в неговата Консервативна партия като запуши устата на хардлайнерите. Действително този ход му гарантира убедителна изборна победа каквато Торите не бяха постигали от далечната 1992-ра година насам. След като се завърна триумфиращ на „Даунинг стрийт 10“, а десницата получи абсолютно мнозинство в 650-членния парламент, дойде време за изпълнение на обещанията. По ирония на съдбата, референдумът, който спечели премиерското кресло на Камерън, бързо му го взе обратно... Независимо дали става въпрос за недалновидност или за най-обикновена грешка в изчисленията, но година по-късно британците, наслушали се на поредица от евроскептични проповеди, решиха, че вече не им харесва в Общността. А Камерън влезе в историята като човекът, който по случайност разведе Обединеното кралство и Европейския съюз.

 

Жажда за мъст

 

          С неочакван неуспех се сблъска и тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир – президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос. Човекът, който инвестира време, средства и търпение за да сложи край на най-дългия въоръжен бунт в Западното полукълбо, получи за благодарност звънка плесница от своите съграждани. След 52-годишен конфликт между правителството и партизаните от ФАРК, който цели 12 президенти нямаха сили да потушат, Сантос успя да постигне историческо мирно споразумение. Броени дни обаче след като държавният глава и бунтовническият лидер Родриго Лондоньо сложиха подписите си под документа, еуфорията бързо се изпари. Причината – колумбийският народ, който беше призован да каже тежката си дума по споразумението, изненадващо гласува с отрицателен вот. Недоволни от предвидената амнистия за повечето партизани, гражданите за няколко часа обезсмислиха 4-годишните усилия на своя президент.

 

Фиаско в Унгария

 

          Унгарският премиер Виктор Орбан също загуби своя облог. Неговият антиимигрантски референдум стана невалиден поради липса на необходимата избирателна активност. Уверен в победата си, Орбан постави на общественото внимание въпроса дали да бъдат приети налаганите от Европейския съюз мигрантски квоти. За министър-председателя остана чувството за морална победа, тъй като 98 % от гласувалите се обявиха категорично против. Проблемът за правителството беше, че до урните се разходиха малко над 3 милиона унгарци или под 40 на сто от всички, имащи право на глас. Това беше ясна индикация, че темата не представлява сериозен интерес за гражданите и евентуални по-нататъшни популистки действия в тази насока не биха донесли очаквания положителен ефект за управляващия елит.

 

Игра с народния страх

 

          Следвайки стратегията на Дейвид Камерън, бившият френски президент Никола Саркози реши да играе на тънката струна на популизма и да направи опит да се върне в Елисейския дворец с обещания за референдуми. Консерваторът се зарече, че ако спечели изборите през пролетта ще поиска мнението на французите по въпросите на имиграцията и националната сигурност в държава, в която над 12 % от населението е с чуждестранни корени. На същата карта залагат и от крайната десница. Яхнала вълната на народното недоволство, лидерката на Националния фронт Марин льо Пен, която също е в борбата за президентския стол, настоява за провеждането на обществено допитване за евентуален „Фрекзит“. За разлика от своите съседи швейцарците обаче, които на всеки 3 месеца гласуват за граждански или партийни инициативи, френските избиратели нямат традиции в референдумите и резултатите от тях биха могли да бъдат непредвидими.

 

Какво очаква Италия?

 

          На 4-ти декември жителите на Италия ще се произнесат на референдум по най-мащабната конституционна реформа в следвоенния период. Предвиждаща намаляване на броя на сенаторите и ограничаване на техните правомощия, тя има за цел да опрости политическата система и да направи държавата по-лесна за управление. Изходът от вота обаче ще е от решаващо значение за бъдещето на премиера Матео Ренци, който обвърза с него политическата си чест. При приемането на закона през април той обяви, че ще го подложи на публично допитване и ще подаде оставка ако съгражданите му го отхвърлят. Анализаторите на Апенините са единодушни, че акцентът на гласуването далеч няма да е  промяната в основния закон, която мнозина от италианците дори не са разбрали добре. То по-скоро ще бъде един своеобразен вот на доверие за премиера и неговия кабинет. И докато Ренци се надява, че плебисцитът ще доведе до консолидиране на властта му, той може да се окаже опасен инструмент, чрез който италианците да покажат, че е дошло време за промяна.





Още по темата - "Избори" :

Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
07:30
Новини
07:00
Футбол: Сантос - Коритиба (Бразилско първенство, сезон 2017 - повторение)
07:00
Древният свят: Заедно - 1 еп., документален филм