Замърсяването на океана е довело до натрупване на токсични вещества в телата на рибите и мидите, които се прехвърлят в организма на хората, които ги ядът.
Калифорнийският университет проучва създаването на персонализирана бактерия, способна да пречиства тежките метали. Идеята е този генетично модифициран микроорганизъм да се развие в червата ни, да расте и да се размножава там, намирайки баланс с останалите микроорганизми, които населяват червата ни. По този начин бактериите биха могли да разградят тежките метали, които поглъщаме, предотвратявайки навлизането им в кръвния ни поток и намалявайки риска от развитие на заболявания, свързани с тези вещества.
Изгарянето на въглища от промишлеността, както и други дейности, водят до отделяне на общо 2000 метрични тона живак в атмосферата всяка година. Този живак в крайна сметка се утаява в океаните, където се превръща в метилживак, който е особено токсичен. Поради течения, химичен състав или топография, метилживакът се концентрира в определени райони. Организмите, които живеят там, са склонни да го поглъщат и телата им го натрупват. Най-замърсените животни са най-големите месоядни риби, като риба тон, риба меч и щука, която не е толкова голяма, но е водещ хищник в сладководните райони. Мидите не са най-засегнатите морски дарове, но по-големите ракообразни натрупват повече тежки метали, отколкото скаридите и мидите.
Метилживакът е склонен да се прилепва здраво към един от ключовите структурни елементи на нашата биология. Когато метилживакът се прилепи към аминокиселина, наречена цистеин, тялото ни интерпретира тази връзка, сякаш всъщност е различна аминокиселина, наречена метионин. Това напълно променя активността на протеина, към който принадлежат тези аминокиселини, и го прави безполезен. Например, при хората той е свързан със заболявания на нервната тъкан, тъй като е способен да преминава през бариерите, които обикновено защитават мозъка ни от замърсители в кръвта.
Решението, предложено от Калифорнийския университет, е Bacteroides thetaiotaomicron. Това е микроорганизъм, който обикновено се среща в червата ни, който изследователите са модифицирали, за да интегрират гени от друга бактерия, адаптирана да разгражда живака от земята, в своята ДНК. Това генно инженерство е тествано първо в епруветки с различни концентрации на тежкия метал и по този начин експертите успяват да потвърдят, че техният модифициран Bacteroides thetaiotaomicron е напълно способен да разгражда метилживак.
Учените дадоха на група бременни мишки пробиотик, съдържащ модифицираните бактерии. Това позволи на микроорганизма да се установи в червата им, преди да консумират храна, богата на метилживак. Учените хранят тези мишките с червен тон и установяват, че бактериите наистина не само намаляват количеството метилживак в червата им, но и че много по-малко метилживак достига до органите на мишката и до тези на плода. Всъщност те откриват по-малко признаци на живачна токсичност в мозъците на плода на мишки, родени от майки с модифициран Bacteroides thetaiotaomicron.
Това е окуражаваща новина, но трябва да я приемаме с повишено внимание, както при всички експерименти с мишки. Този пробиотик ще трябва да премине през много тестове, преди да стигне до болниците и фармацевтичните компании.
Източник: La Razón