Учени от Калифорнийския университет създадоха васкуларизирани панкреатични органоиди за първи път в историята.
Това са набори от клетки, сглобени като миниатюрен панкреас, които са способни да се държат (повече или по-малко) като органа, който имитират. Само по себе си това обаче не е ново, панкреатичните органоиди са добре познати на експертите.
Иновацията се състои във факта, че за първи път те са успели да образуват мрежа от функционални кръвоносни съдове в органоида и това е умножило неговата активност. С други думи, техните мини-панкреаси са много по-реалистични и следователно отварят вратата към по-задълбочени изследвания и възможни лечения, които, макар и все още далеч, биха могли да достигнат до болниците в рамките на няколко години.
Кръвна захар
Диабетът е много повече от просто „висока кръвна захар“, той може да причини болка, слепота, бъбречна недостатъчност, инфаркти, инсулти, проблеми с бременността, еректилна дисфункция, хронична умора и много други. А що се отнася до произхода му, той също е най-различен. Между 1 и 2% от случаите са генетични, между 2 и 10% възникват по време на бременност, а между 5 и 10% (т.нар. диабет тип 1) се дължат на това, че имунната система на пациента се обръща срещу себе си, атакувайки клетките в панкреаса, отговорни за производството на инсулин, известни като бета-клетки.
Останалите случаи, които са по-голямата част, са известни като диабет тип 2. Те са свързани със затлъстяване, заседнал начин на живот и възраст, така че тялото става резистентно към инсулина и въпреки че той присъства в организма, вече няма никакъв ефект.
Инсулинът е ключът и по една или друга причина той не успява да изпълни функцията си при пациенти с диабет. Просто казано, тази функция би била да регулира кръвната захар, насърчавайки нейното усвояване от клетките. Без инсулин, глюкозата, която поемаме, не би могла да достигне до тъканите ни, за да ги подхрани, и точно тук се намесват леченията.
В този случай изследването е по-тясно свързано с диабет тип 1, тъй като то изследва специално клетките в панкреаса, които имунната система атакува при тези пациенти. В своето проучване тези експерти успяха да проектират панкреатичен органоид, който не само съдържаше клетките на така наречените панкреатични островчета, където се намират бета-клетки. Те успяха да образуват мрежа от кръвоносни съдове около тях и откриха, че в сравнение с неваскуларизираните островни клетки, техните бета-клетки са способни да произвеждат много повече инсулин. Количество, което се е увеличило още повече, ако освен кръвоносните съдове, са добавили и поток от хранителни вещества през кръвоносните съдове. Всяка от тези стъпки насърчава узряването на повече бета-клетки, увеличавайки производството им на инсулин.
Всъщност, след като сравниха активността на тези органоиди в in vitro култури, те ги имплантираха в панкреаса на живи мишки и успяха да потвърдят, че наистина васкуларизираните остават по-активни от конкурентите си. По думите на Майке Сандер, научен директор на Центъра „Макс Делбрюк“ и главен изследовател на това проучване: „Искаме да разберем как имунните клетки разрушават бета клетките. Нашият подход предоставя по-реалистичен модел на функцията на островните клетки и би могъл да помогне за разработването на по-добри лечения в бъдеще.“
Източник: La Razón