Айнщайн го е предсказал и вече е потвърдено, че времето на Марс не тече така, както на Земята. На червената планета дните и възприятието за „сега“ биха били различни.
В продължение на десетилетия възможността за живот на Марс е подхранвала милиони теории, хипотези и спекулации. Така наречената Червена планета, поради своята близост и характеристики, е водещият кандидат да се превърне в алтернативно убежище, в случай че Земята някога стане необитаема. Съвременните технологии, колкото и напреднали да са, все още не са готови да разкрият всичките й тайни. Всяка мисия помага да се изяснят някои неизвестни и една от тях е свързана с нещо толкова обичайно, колкото и фундаментално, а именно времето. В този бавен процес на открития, учените потвърдиха нещо, което теоретичната физика вече беше предсказала преди повече от век. Времето на Марс и на Земята тече по различен начин. Това е измерима реалност, която ще има преки последици за бъдещите космически мисии.
Когато часовникът спре да показва едно и също време на две планети
В контролна зала в Пасадена е наблюдаван атомен часовник в марсианска орбита и инженерите откриват леко десинхронизиране със земните системи. Обяснението се крие в теорията на относителността на Алберт Айнщайн, която гласи, че времето не е абсолютно. Гравитацията и скоростта влияят на неговото протичане. Марс, с по-малка маса от Земята и различна орбитална динамика, създава среда, в която часовниците се движат напред с различна скорост.
Марсианският ден, известен като сол, трае приблизително 24 часа, 39 минути и 35 секунди. Тази разлика вече принуждава научните екипи да пренастройват работните цикли и дори графиците за сън, когато изпълняват мисии на повърхността. Но феноменът далеч надхвърля този допълнителен половин час.
По-слабата гравитация на Марс и скоростта, с която сондите обикалят около него, причиняват постоянно забавяне на времето, почти незабележимо в краткосрочен план. С течение на месеците и годините обаче това малко несъответствие се натрупва и се превръща в сериозен оперативен проблем. Роверите „Спирит“ и „Опортюнити“ вече принудиха човешките екипи буквално да живеят „по марсианско време“. Инженерите и учените се хранят рано сутрин, работят през нощта на Земята и спят през деня, за да се придържат към ритъма на Червената планета.
При спътниците в марсианска орбита ефектът е още по-изразен. Нещо подобно се случва и с наземния GPS, без ежедневни релативистични корекции, часовниците им биха се отклонявали с микросекунди всеки ден, достатъчно, за да направят навигацията безполезна.
Ключовото предизвикателство за колонизацията на Марс
Досега краткосрочните мисии успяваха да управляват тези разлики с технически приближения. Но бъдещите планове – постоянни бази, сателитни мрежи или човешки селища – правят продължаващата импровизация неосъществима. Марс се нуждае от собствена часова система. Вместо да се разчита на земното време, планът е да се създаде марсиански стандарт, базиран на орбитиращи атомни часовници, които биха задали темпото за всички операции. Комуникацията със Земята ще се осъществява чрез автоматично преобразуване на времето.
Този нов подход е от решаващо значение и за навигацията. Кацането с точност до метър, а не до километри, изисква изключително прецизни времеви модели, които отчитат от самото начало релативистичните изкривявания, предсказани от Айнщайн.