Бактериалните инфекции са често срещани и въпреки че се решават с антибиотично лечение, това понякога не е достатъчно.
Както Франсиско Хавиер Мембрило, специалист по инфекциозни болести и вицепрезидент на Испанското дружество по инфекциозни болести и клинична микробиология (SEIMC), обяснява: „Понастоящем очевидното клинично възстановяване често се тълкува като знак за терапевтичен успех, без да се отчита възможното остатъчно присъствие на резистентни бактерии.“ Въпреки това, продължава експертът, „повтарянето на късните инфекции показва, че тези микроорганизми, макар и в малък брой или без незабавни симптоми, в някои специфични случаи могат да оцелеят след първоначалното лечение и впоследствие да се разпространят, причинявайки нова проява на болестта.“
С други думи, трябва да правим разлика между лечение и ликвидиране. Микробиологичното унищожаване или пълното елиминиране на микроорганизма, отговорен за инфекцията, може да бъде ключов фактор за предотвратяване на рецидив и намаляване на риска от развитие на антибиотична резистентност, сериозен проблем за общественото здраве. Скорошен анализ на 13 проучвания от фаза 3, изследващи тези две концепции, установи, че 88,7% от участниците в изпитването са преживели клинично излекуване, но от тях само 75% са претърпели микробиологично унищожаване, така че лечението не винаги е било свързано с унищожаването на причинителя.
В 23% от случаите е имало несъответствие между клиничните и микробиологичните критерии и в тези случаи рискът от рецидив се е увеличил с 5,5% за излекуваните, но резистентни.
Документ, публикуван в списанието „Европейска урология“, се фокусира конкретно върху усложнените инфекции на пикочните пътища (cUTIs). Той прави разлика между клинично излекуване, разбирано като пълно отзвучаване на симптомите и признаците на инфекция, налични по време на диагностицирането. Микробиологичното унищожаване, означава, че отговорният уропатоген, идентифициран в диагностичната култура на урината, присъства в специфична концентрация в култура на урина, получена при последващото посещение, проведено между 7 и 14 дни след края на лечението.
Установено е и кои пациенти могат да имат най-голяма полза от разглеждането на двата фактора за лечение. Това е първи поглед върху това как концепцията за микробиологично унищожаване ще бъде приложена и в кои случаи в клиничната практика. „Антимикробната резистентност при инфекции като cUTIs е един от основните проблеми на общественото здраве, причинявайки 33 000 смъртни случая годишно в Европа и генерирайки допълнителни разходи за здравеопазване от 1,5 милиарда евро годишно“, припомня Хосе Луис Алфонсо, ръководител на Службата за превантивна медицина в Университетската болница на Валенсия и професор по превантивна медицина в Университета на Валенсия.
„Инфекциите на пикочните пътища представляват 15%–20% от инфекциите, свързани със здравеопазването и приблизително 70% са свързани с постоянен уретрален катетър“, добавя Анхел Естела, началник на Отделението за интензивно лечение в Университетската болница в Херес. Поради всички тези причини „контролът на мултирезистентните микроби трябва да бъде допълнен от проследяване на пригодността на антибиотика към резистентността на микроба в амбулаторни условия.
Повече от 30% от пациентите с инфекции на пикочните пътища и получаващи антибиотично лечение в амбулаторни условия изискват промяна на антибиотика, за да се адаптира към профила на резистентност на микроба. Ако това не бъде направено, 10% от тези пациенти биват приети за по-сериозни инфекциозни патологии. Винаги трябва да избираме най-ефективното лечение за конкретния патоген и това, което е най-специфично за този конкретен тип. По този начин предотвратяваме въздействието върху други микроорганизми, които следователно са податливи на развитие на резистентност към този антибиотик“, обяснява Алфонсо.
Източник: LA RAZON