Предложението на Европейската комисия да удвои финансовата си подкрепа за Гренландия бележи повратна точка в защитата на стратегическите интереси на ЕС в Арктическия регион на фона на руските, китайските и американските амбиции.
Това е ясен сигнал, който говори много за амбициите на Европа в Арктика. В рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2028–2034 г. Комисията предлага над 530 милиона евро финансиране за Нуук.
Но Гренландия е само част от по-голямата картина. Целият Арктически регион се превърна във фокус на глобални търговски и геополитически интереси. Топящият се лед вследствие на глобалното затопляне пренарежда политическия пейзаж.
Климатичните промени правят по-лесно използването на Северния морски път, тъй като стоките могат да бъдат превозвани без ледоразбивачи. Този маршрут може значително да съкрати транспортното разстояние между Европа и Азия. През 2023 г. по него са превозени рекордните 35 милиона тона. „Търговският маршрут през Севера е много по-удобен между Пекин и Ротердам от традиционния маршрут през протока Малака, Суецкия канал и Аденския залив, който е с 30 до 50% по-дълъг и отнема с 14 до 20 дни повече от арктическия маршрут“, обяснява Ян Кавалучи, експерт по сигурност и отбрана.
Китай се възприема като държава, близка до Арктика и още през 2018 Пекин стартира своята стратегия „Полярен път на коприната“. За Европейския съюз сътрудничеството с Китай в Арктика е стратегически важно, въпреки текущите геополитически напрежения. През 2024 г. Китай е най-големият вносен партньор на ЕС, отговарящ за 21,3% от всички вносни стоки.
Но този маршрут не е толкова отворен, колкото изглежда. 53% от северния морски път минава покрай Русия, а Кремъл се стреми да разшири своята изключителна икономическа зона, оспорвайки международното морско право.
Откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., милитаризацията на Арктика се засили. Регионът вече е дом на Северния флот на Русия. Но с присъединяването на Финландия и Швеция НАТО се приближи още повече до Русия.
ЕС трябва да обмисли Гренландия или други територии в региона като платформи за изграждане на т.нар. система за ранно предупреждение или дори за разполагане на въздушни, военноморски или роботизирани единици директно в Арктика, смятат експерти. ЕС прие арктическа стратегия през 2021 г., но от началото на войната тя очевидно е претърпяла промяна.
Огромните запаси от въглеводороди в Арктика се превръщат в стратегически фокус за големите сили в света. Според оценки регионът съдържа 13% от неоткритите петролни резерви и 30% от газовите. За ЕС достъпът до тези ресурси би позволил на блока да диверсифицира доставките си и да засили стратегическата си автономия.
Източник: Euronews