„Можем да се унищожим взаимно с ядрени оръжия.“ „Повече от завоевание, колонизирането на Марс е застраховка живот за човечеството, чиято крайна цел е да затопли червената планета, докато създаде океан, който покрива почти половината от повърхността ѝ.“
Завладяването на Марс, далеч от това да е просто прищявка на научната фантастика, все повече се очертава като стратегическа необходимост за оцеляването на човешкия вид. По същество това е амбициозна планетарна „животозастраховка“, предназначена да защити нашата цивилизация от катастрофи, които биха могли да я унищожат на Земята. Идеята не е нищо друго освен да имаме консолидиран План Б, напълно обитаемо убежище в случай, че светът ни стане негостоприемен. Следователно, движещата сила зад тази нова космическа надпревара не е толкова научното любопитство, колкото основателният страх от голямо бедствие. Диапазонът от опасности е широк и разнообразен, от удар на метеорит, способен да промени хода на историята, до постоянната възможност за мащабен, саморазрушителен конфликт. Суровата реалност е, че „бихме могли да се унищожим с ядрено оръжие“, както твърди магнатът Мъск.
Усилията за смекчаване на тези видове заплахи вече са в ход, въпреки че резултатите от мисии като тази, използвана от НАСА за отклоняване на астероид, показват, че контролирането на тези небесни тела остава предизвикателство с непредвидени последици. В този смисъл, крайната цел надхвърля простото изграждане на бази под налягане или малки колонии. Истинската цел, както е подробно описано в публикация в TikTok от Илон Мъск, е пълното тераформиране на червената планета, за да се превърне тя в истински втори дом. Планът, се основава на сравнително прост принцип: контролирано нагряване на Марс, за да се предизвика топенето на огромните му запаси от замръзнала вода, които в момента са затворени в полярните му ледени шапки, под земята.
Амбициозният план за тераформиране на червената планета
Всъщност, този процес на планетарно инженерство би започнал с фаза на индуцирано глобално затопляне, което би довело до сублимация на замръзнал въглероден диоксид и вода от полюсите. Това явление не само би сгъстило марсианската атмосфера, генерирайки парников ефект, който би повишил температурите, но и би предизвикало масово топене на подземни води, освобождавайки потоци, които биха започнали да запълват най-дълбоките басейни и долини на планетата. Пресъздаването на обитаема среда е монументално сложно предизвикателство, тъй като трябва да се вземат предвид много деликатни баланси, подобни на начина, по който Земята се върти все по-бавно на нашата собствена планета. Фактор, който би могъл да бъде ключов за атмосферното насищане с кислород.
Крайният резултат от тази трансформация също би бил изумителен. Освобождаването на толкова голямо количество H₂O би довело до образуването на огромен океан от течна вода, който евентуално би могъл да покрие приблизително 40 процента от повърхността на Марс. Това ново море, с приблизителна средна дълбочина от почти два километра, не само би променило завинаги физиономията на съседната планета, но и би положило основите за последващото въвеждане на живот и окончателното консолидиране на нова Земя.