Хазартната индустрия в България е едновременно източник на бюджетни приходи, работодател и катализатор за инвестиции в дигитални услуги, туризъм и медийно-спортна екосистема. Икономическият ѝ потенциал през 2025 г. се очертава като значителен, но силно зависим от регулацията, ефективния контрол срещу нелегалните оператори и способността на сектора да ограничава социалните вреди чрез политики за „отговорна игра“.
Бюджетни приходи и предвидимост за държавата
Най-видимият икономически ефект е фискалният. По данни на Националната агенция за приходите (НАП), постъпленията от хазарт към бюджета за 2024 г. са в порядъка на 392 млн. лева. Това показва, че секторът е устойчив източник на приходи и при правилно администриране може да осигурява сравнително предвидима данъчна база, особено важно при планиране на бюджети и публични политики.
От икономическа гледна точка ключовото тук е качеството на събираемостта. Ясно разписани срокове за деклариране и електронно подаване, както и санкции при просрочие, създават рамка, която подпомага държавата да минимизира укриването и да планира приходи.
Потенциалът за пазарен растеж е в дигиталния сегмент
Освен данъчните постъпления, потенциалът се измерва и през обема на самия пазар. Всяка година в България започват да оперират нови и доказали се вече в Европа букмейкъри. Такъв е случаят с брандът admiralbet bg у нас, който стартира съвсем скоро.
По последни данни общите приходи на хазартния пазар у нас през 2025 г. могат да достигнат около 1,4 млрд. лева. Дори без да приемаме тези числа като „официална статистика“, те са индикатор за важен тренд, а именно, че пазарът е достатъчно голям, за да движи инвестиции в технологии, маркетинг, плащания, киберсигурност и обслужване на клиенти. Най-големият двигател на растежа е онлайн хазартът. В Европа като цяло онлайн сегментът расте по-бързо от наземния (land-based), което създава благоприятна среда и за България, която е част от европейския пазар и със силна дигитална потребителска база.
Работни места, услуги и мултиплициращ ефект
Икономическата стойност на сектора не се изчерпва с операторите като admiralbet на българския пазар, защото хазартът поддържа широк кръг свързани дейности:
• ИТ и продуктови екипи (платформи, мобилни приложения, риск-мениджмънт, антифрод, BI/аналитика);
• платежни решения и финтех (интеграции, KYC/AML, мониторинг на транзакции);
• маркетинг и медии, включително афилиейт екосистеми;
• събитийна и туристическа инфраструктура около наземни обекти в големите градове и курортите.
Този „мултиплициращ ефект“ е важен, защото едно работно място в хазартна компания често генерира допълнително търсене на външни услуги (аутсорсинг, дизайн, юридически консултации, одит, киберсигурност), което разширява приносa към икономиката отвъд директните приходи.
Регулациите са филтър за качество
Потенциалът на сектора зависи пряко от регулаторната среда. Законът за хазарта и административните изисквания (лицензиране, капиталови прагове, контрол) целят да ограничат нелоялните и нискокачествени участници и да повишат доверието в легалния пазар. Например, в законодателството са заложени изисквания за форма на дружеството и минимален капитал при определени дейности.
Тук икономическият баланс е деликатен, има строги правила, които могат да подобрят легитимността и събираемостта, но прекомерната данъчна или административна тежест може да избута търсенето към нелицензирани онлайн оператори. В европейски контекст има примери как рязко покачване на данъци при онлайн хазарта повдига риск от миграция към „сив“ пазар.
„Парите на играчите“ и макроефектът върху потреблението
Икономическият дебат включва и въпроса какъв е нетният ефект върху домакинствата. Показателен е фактът, че по данни, изнесени чрез НАП, през 2023 г. легалните хазартни компании са изплатили на физически лица милиарди левове печалби. Това подсказва висока активност и оборот, но и напомня, че секторът „преразпределя“ значителни суми между домакинствата. За икономиката това може да означава временно стимулиране на потребление при печалби, но и риск от финансови затруднения при прекомерни загуби.
Хазартната индустрия в България има реален икономически потенциал и стабилни бюджетни постъпления. Растящ дигитален сегмент, работни места и силни вторични ефекти за услуги и технологии. Но този потенциал се реализира устойчиво само при ефективна регулация и надзор, ограничаване на нелегалните оператори, и мерки за минимизиране на социалните вреди, които иначе се превръщат в косвен икономически разход.