Китай затвърди позицията си в световната космическа надпревара. Китайската програма за изследване на Луната (CLEP), вдъхновена от богинята Чанъ, цели изчерпателно изследване на нашия спътник. Нивото на експертиза на Китай е такова, че те са готови да въоръжат космическата си станция, за да я защитят от останалия свят.
Китайската космическа агенция постигна забележителна поредица от успехи за сравнително кратък период от време. Тя демонстрира нарастващ оперативен капацитет в изследването на Луната, с изстрелването на първите ѝ трима астронавти.
Тези постижения, първоначално фокусирани върху роботизирани изследвания, полагат основите за следващите фази на програмата. Пътната карта на Пекин включва подготовка за бъдещо човешко присъствие на Луната, основна цел в международната космическа програма.
Лунно изстрелване: Роботизирани мисии, задаващи стандарта
Китайската лунна програма започна първата си фаза на 24 октомври 2007 г. с изстрелването на мисията Chang’e 1. Този орбитален апарат беше пълен оперативен успех, предоставяйки подробна карта на повърхността и идентифицирайки зони за бъдещи кацания, според Universetoday. Три години по-късно, Chang’e 2 повтори работата на предшественика си с по-големи детайли, преди да се насочи към астероида 4179 Тутатис. Тази допълнителна мисия позволи тестването на системите за комуникация и контрол на дълги разстояния. През 2013 г. мисията Chang’e 3 отбеляза важен момент, като постигна първото меко кацане на агенцията, успешно разгръщайки марсохода Yutu. Забележителното му представяне беше такова, че забави изстрелването на следващата мисия, за да се добавят повече възможности. Междувременно мощните космически сили на Китай са водещи в това отношение. Chang’e 4, изстрелян на 3 януари 2019 г., кацна в басейна Южен полюс-Айткен от обратната страна на Луната. Тази мисия превози марсохода Yutu-2, първият марсоход, работещ в този регион.
Третата фаза на програмата се фокусира върху роботизирани мисии за връщане на проби. Chang’e 5 беше изстрелян през ноември 2020 г. и се върна на Земята с 1731 грама лунна почва, първите проби, събрани от ерата на Аполо. Най-скорошната мисия, Chang’e 6, изстреляна на 3 май 2024 г., представлява пълен пакет от възможности. Тя се приземи обратно в басейна Айткен на Южния полюс, извърши успешно връщане на проби и разположи нов роувър, Jinchan.
Бъдещите мисии на Луната ще бъдат с екипаж
Мисиите Chang’e 7, планирани за 2026 г., и Chang’e 8, две години по-късно, ще положат основите за продължаващо човешко присъствие на Луната. Тези фази се стремят да разработят роботизирана база, съставена от спускаеми апарати. Централен компонент на тези планове е In Situ Resource Utilization (ISRU). Този ключов инженерен подход се стреми да използва местни ресурси, като лунен реголит, за изграждане на структури и добив на полезни материали. Китай обяви амбицията си да изпрати екипаж до Луната между 2029 и 2030 г. Тази експедиция ще изисква по-голяма ракета-носител от наличната в момента, наречена „Дълъг поход 10“, която е в процес на разработка.
„Дълъг поход 10“ е проектиран да превозва до 70 метрични тона в ниска околоземна орбита и 27 метрични тона до Луната. Дори с тази възможност, хипотетична мисия с екипаж би изисквала две изстрелвания. Предложеният екипаж би прекарал няколко дни на повърхността, провеждайки интензивни полетни тестове и научни изследвания, преди да се върне на Земята. Макар че този подход напомня на мисиите „Аполо“, той представлява значителен напредък в изследванията. Всички компоненти, необходими за тази мисия (космическият кораб, спускаемият модул и скафандри), са в активна разработка.
За разлика от други агенции, китайските програми се пазят в по-голяма тайна, въпреки че космическата им активност е видима. Изпълнението на прогнозираните дати, като например 2029 или 2030 г., остава загадка. Мониторингът на китайските космически проекти често изисква изчакване на официални съобщения и практическо внедряване, за да се потвърди напредъкът.
Източник: La Razón