Експерти по дезинформация отчитат, че през 2024 г. много страни успяха да ограничат разпространението на фалшива информация, свързана с изборите, въпреки че опасенията за влиянието на съдържание, генерирано от изкуствен интелект (ИИ), бяха по-малки от очакваното.
Според Международния институт за демокрация и изборна помощ (IDEA), през 2024 г. над 1.6 милиарда души участваха в повече от 70 избори по света, което прави годината най-натоварената в историята на изборния процес. В Европа изборите включваха евровота, национални избори в множество страни и президентски избори в Хърватия.
Очакванията, че ИИ ще играе ключова роля в разпространението на дезинформация, не се оправдаха напълно. Вместо сложни „дийп фейк“, ИИ беше използван основно за създаване на видеа, които възхваляват или осмиват кандидати. Малък брой примери, като генерирани изображения на Тейлър Суифт, подкрепяща Доналд Тръмп, бързо бяха разпознати и опровергани.
Експерти обаче предупреждават, че с развитието на технологията ИИ може да стане по-ефективен инструмент за манипулация, което налага строга регулация.
По-устойчивите демокрации, като тези в ЕС, успяват по-ефективно да ограничат дезинформацията чрез законодателни мерки като Акта за за дигиталните услуги (DSA) и Кодекса за дезинформация. Тези регулации задължават социалните мрежи и големите технологични компании да анализират рисковете от разпространение на фалшиви новини.
Пример за успех е Финландия, която има дългогодишни инициативи за медийна грамотност и антивоенни кампании в училищата, започнали още през 2014 г. Финландия редовно оглавява класациите за медийна грамотност, което я прави по-устойчива на дезинформация.
Румъния стана свидетел на проблематични избори, където кандидат от крайните политически кръгове спечели първия кръг, преди изборите да бъдат отменени заради разкрития за намеса на Москва чрез пропаганда в ТикТок.
Според експерти това потвърждава необходимостта от законодателен натиск върху социалните мрежи за ограничаване на подобни кампании. Ниската медийна грамотност и недоверието към традиционните медии в Румъния също допринасят за уязвимостта на страната към дезинформация.
През 2025 г. се очакват избори в държави като Германия, Полша и Норвегия, както и повторение на румънските избори. Въпреки че ИИ не изигра значителна роля през 2024 г., експертите предупреждават, че технологиите ще продължат да се развиват и изискват строга регулация. Според тях е важно да не се подценява продължителното въздействие на вътрешната дезинформация, която се простира отвъд изборния цикъл.
Източник: Euronews