Това събитие ще промени настоящото разбиране за магнитното поле и слънчевия цикъл.
Космическият апарат Solar Orbiter на Европейската космическа агенция (ESA) получи за първи път в историята изображения на слънчевите полюси. Гледка, която ще промени разбирането ни за слънчевото магнитно поле, слънчевия цикъл и космическото време.
Досега всички изображения на Слънцето, които сме виждали, са били правени от слънчевия екватор, защото Земята, другите планети и всички космически кораби обикалят около звездата в плосък диск, наречен еклиптична равнина. Но благодарение на новата си наклонена орбита, под ъгъл от 17° под слънчевия екватор, мисията е наблюдавала Слънцето от напълно нова позиция. В следващите години космическият кораб ще се наклони още повече, така че най-добрите гледки тепърва предстоят, подчертава ESA.
Слънцето е най-близката ни звезда и потенциален разрушител на съвременните космически и наземни енергийни системи, така че е наложително да разберем как работи и да се научим да предвиждаме поведението му. „Тези нови и уникални гледки от нашата мисия Solar Orbiter са началото на нова ера в слънчевата наука“, подчерта Карол Мъндел, директор на науката в ЕКА.
Научна лаборатория Solar Orbiter, най-сложната научна лаборатория, създавана някога за изучаване на Слънцето, е космическият кораб, който се е доближил най-много до звездата. Изображенията са заснети от три от неговите научни инструменти: Поляриметричен и хелиосеизмичен уред за изображения (PHI), Екстремен ултравиолетов уред за изображения (EUI) и Спектрален уред за изображения на короналната среда (SPICE).
PHI изобразява Слънцето във видима светлина и картографира повърхностното му магнитно поле; EUI заснема изображения в ултравиолетова светлина, разкривайки милион-градусовия газ във външната атмосфера на Слънцето (короната); а SPICE улавя светлина при различни температури от заредения газ над повърхността на Слънцето, разкривайки различните слоеве на слънчевата атмосфера.
„Не знаехме точно какво да очакваме от тези първи наблюдения, тъй като полюсите на Слънцето са буквално terra incognita“, обясни Сами Солански, който ръководи екипа с инструменти PHI в Института за изследване на слънчевата система „Макс Планк“ (MPS) в Германия.
Научни открития
Едно от първите постижения на Solar Orbiter беше откритието, че на южния полюс магнитното поле на Слънцето в момента е в хаотично състояние, така че магнетизмът на северния и южния му полюс не е добре дефиниран.
Това обаче се случва само за кратък период от всеки слънчев цикъл, при слънчевия максимум. След 5 или 6 години Слънцето ще достигне следващия си слънчев минимум, като в този момент магнитното му поле ще бъде по-подредено и Слънцето ще има по-ниски нива на активност.
„Точно как се случва това натрупване все още не е напълно изяснено, но Solar Orbiter е достигнал високи географски ширини в точния момент, за да проследи процеса от уникална гледна точка“, признава Солански.
Друг пробив е направен от Spice, образен спектрограф, който измерва светлината, излъчвана от специфични химични елементи – водород, въглерод, кислород, неон и магнезий, при известни температури. Екипът на Spice успешно използва прецизно проследяване на спектралните линии, за да измери скоростта, с която се движат струпвания от слънчев материал (известно като „доплерово изместване“), измервания, които могат да разкрият как частиците се изхвърлят от Слънцето под формата на слънчев вятър.
Откриването на това как Слънцето произвежда слънчевия вятър е една от основните научни цели на Solar Orbiter.
Обещаващо бъдеще
Това са само първите наблюдения, направени от Solar Orbiter в новата му наклонена орбита. Голяма част от този първоначален набор от данни все още очаква по-подробен анализ. Очаква се пълният набор от данни от първия пълен полет на Solar Orbiter „от полюс до полюс“ да пристигне обратно на Земята през октомври 2025 г.
Междувременно десетте научни инструмента на мисията ще съберат безпрецедентни данни през следващите години. „Това е само първата стъпка по „стълбището към небето“ на Solar Orbiter. През следващите години космическият апарат ще се отдалечава все повече от равнината на еклиптиката, за да получи все по-добри гледки към полярните региони на Слънцето. Тези данни ще трансформират нашето разбиране за магнитното поле на Слънцето, слънчевия вятър и слънчевата активност“, каза Даниел Мюлер, учен по проекта Solar Orbiter на ESA.
Източник: La Razón