Нивата на радиация на украинската електроцентрала и японския регион във Фукушима взети заедно са по-ниски от тези на територия, свързана със Съединените щати.
Ужасните събития, които разтърсиха атомните електроцентрали в Чернобил и Фукушима, доведоха до потресаващи нива на радиация, считани за едни от най-тежките бедствия, които някога са поразявали нашата планета. Съединените щати са отговорни за най-високото ниво на ядрена радиация в света, като нивата са дори по-високи от тези в украинската атомна електроцентрала и японската провинция взети заедно.
Най-високите нива са измерени на Маршаловите острови, държава в Океания, която преди е била под управлението на САЩ. Архипелаг от повече от хиляда острова, разположени в Тихия океан, в района на Микронезия между места като Хавай и Австралия, са били използвани от Съединените щати за ядрени опити.
Каква е връзката на Съединените щати с Маршаловите острови, мястото с най-висока ядрена радиация в света?
Маршаловите острови, са открити през 19-ти век, от Алонсо де Салазар. Той е първият европеец, който успешно достигнал този архипелаг. В миналото този архипелаг е бил наричан „Лос Пинтадос“ (Боядисните острови). Испанското управление на територията е продължило повече от триста години, докато не е било отстъпено на Германия, след това нападнато от Япония и накрая администрирано от Съединените щати. Името „Маршал“ идва от факта, че англичаните са използвали това име на много карти, използвани от изследователя Джон Маршал, който е посетил района в края на 18-ти век. Всъщност единствените страни, които не са признали испанския суверенитет по това време, са били Германия и Обединеното кралство.
Малко по малко името „Маршалови острови“ се разпространява, докато Германия не купува тези острови от Испания, което най-накрая дава началото на това име. Маршаловите острови постигат своята независимост през 1979 г., когато САЩ признават конституцията на островите, включваща американски и британски концепции, и най-накрая стават независими през 1990 г. и от тази година са признати от ООН.
Защо Маршаловите острови, в средата на Тихия океан, имат повече ядрена радиация от Чернобил, Фукушима и всяка друга част на света?
През 1952 г., докато все още са територия на САЩ, Съединените щати взривяват първата водородна бомба в историята на Маршаловите острови, в опит да демонстрират силата си по време на Студената война. Това е несравнима експлозия, тъй като получената огнена топка има диаметър над шест километра, а гъбовидният облак достигна 17 километра височина. Тази бомба е наречена Айви Майк. Растенията и дърветата на този остров започнаха да горят веднага щом бомбата избухна, като вълната ѝ отнема около осемнадесет секунди, за да го достигне. Смята се, че е повече от сто пъти по-мощна от бомбата, хвърлена върху Хирошима по време на Втората световна война.
Кратерът образуван в атола Ениветак, където удря ядрената бомба, изстреляна от Вашингтон е два километра в диаметър, петдесет метра дълбок и се превръща в мястото на планетата с най-висока радиация и е напълно необитаем. Според съобщение на BBC на този малък остров не остава нищо живо.
Бомбата изпепелява всичко в радиус от хиляда квадратни километра и в крайна сметка изпусна милиони капки вода и вар в атмосферата. Радиоактивните отпадъци достигат повече от единадесет хиляди километра, достигайки Австралия, Япония и дори самите Съединени щати.