За първи път от десетилетия ледената покривка на Антарктида се увеличава. Това откритие, направено от изследователи от университета Тонджи (Китай), бележи неочакван обрат в общия контекст на отдръпването, на антарктическия лед, който наблюдавахме през последните десетилетия.
За първи път от десетилетия учените регистрират увеличение на ледената покривка в региони на Източна Антарктика. Според проучване, публикувано в списанието Science China Earth Sciences, регионите на Земята на Уилкс и Земята на Куин Мери са трупали средно по 108 гигатона лед годишно, между 2021 и 2023 г. Това откритие, направено от изследователи от университета Тонджи (Китай), бележи неочаквана промяна в общия контекст на отдръпването на антарктическия лед. Анализът, базиран на данни от спътниците GRACE и GRACE-FO на НАСА, ни принуждава да преосмислим как, кога и защо криосферата на Южния полюс се трансформира.
Основната причина са изключителните снеговалежи в региона
Досега изображенията на отстъпващи ледници и фрагментирани айсберги бяха най-ясните символи на глобалното топене. Проучването обаче показва, че емблематични ледници като Тотен, Денман и Москва са обърнали тази тенденция, благодарение на необичайно високите валежи от сняг.
Според авторите, по-топлата и по-влажна атмосфера е донесла обилни снеговалежи, които са се уплътнили в нов лед, явление, ненаблюдавано през последните десетилетия.
Означава ли това увеличение на леда, че глобалното затопляне се забавя? Учените отговарят с категорично „не“. Въпреки че увеличаването на масата е намалило приноса на Антарктика към покачването на морското равнище с приблизително 0,3 мм годишно, Западна Антарктика продължава да губи лед с доста бързи темпове, така че общият баланс остава отрицателен. Освен това експертите предупреждават, че това може да е временно явление, свързано с естествени колебания, които не променят основната тенденция.
Напомняне за сложността на климата
Тази неочаквана промяна е доказателство за изключителната сложност на климатичната система. Поведението на антарктическия лед зависи от леки вариации в температурата на океана, атмосферната циркулация и количеството налична водна пара. Следователно авторите на изследването призовават за предпазливост и допълнителни изследвания, преди да говорят за промяна на парадигмата.
Междувременно, този епизод ни напомня, че Земята не винаги се държи според прогнозите и че само чрез дългосрочни наблюдения с висока резолюция ще бъде възможно наистина да разберем бъдещата ѝ еволюция.
Източник: La Razón