Това е научната причина, поради която забравяме нещата, които сме искали да правим или какво сме търсили
На всички ни се е случвало в някакъв момент от живота ни да отидем от едната стая, в другата и да забравим за какво сме отишли. Неврологът Саул Мартинес Хорта има обяснение за това.
Защо забравяме какво щяхме да правим?
Според Хорта, доктор по медицина от Автономния университет в Барселона и невропсихолог, специалист по клинична психология, „тези моментни забрави са свързани с невронните процеси и начина, по който управляваме информацията в ежедневието“.
Забравянето какво ще правим, се дължи на процес, наречен проспективна памет. Проспективната памет се отнася до способността да си спомним нещо в бъдеще. Например когато искаме да отидем в кухнята за нещо и забравим или когато искаме да отидем до колата за някакъв инструмент и забравяме защо сме отишли там. Според експерта този вид забравяне е доброкачествено и особено свързано с вниманието.
Основните фактори, които ни карат да забравяме неща, които са временни, са разсейването и насищането на когнитивната система. В първия случай например се получава, когато правим нещо и умът ни е прекъснат от друг стимул. В тези случаи мозъкът губи информацията какво ще правим.
Това е напълно естествено явление и се случва по-често, отколкото предполагаме, особено когато сме уморени или когато изискванията на нашата среда се увеличат. Хорта заявява, че въпреки, че тези забравяния могат да бъдат досадни, те не са признаци на по-сериозни проблеми, а по-скоро на прекъсване на процеса на внимание и управлението на проспективната памет.
Появата на нова задача, е един от факторите, които могат да повлияят на паметта, Тя се влияе още и от визуални или слухови разсейвания, претоварване с информация, неволно внимание, като инцидент или шум, който пренасочва ума ни към външно събитие.
Как можем да различим нормалната забрава от по-сериозен проблем?
С годините мозъкът остарява и се влошава, точно както всяка друга част от човешкото тяло. В резултат на този естествен процес мозъкът губи част от своя размер и ефективност. Има една област, която е особено засегната и това е префронталната кора. Този регион на мозъка е свързан с по-високи когнитивни функции, тоест внимание, ориентация, памет, език, социално познание и др. Тъй като това влошаване настъпва и когнитивните способности се губят, мозъкът търси други преки пътища, които могат да помогнат за компенсиране на тези недостатъци чрез невронни вериги. Път, който може да бъде ефективен за някои мозъчни функции, но също така може да повлияе отрицателно на други, като концентрация или умствена пъргавина.
Клиничният термин за тази загуба на мозъчни функции е „леко когнитивно увреждане“. И често е свързано с възрастта. Други фактори също могат да бъдат включени в тази загуба на функции, като диабет, тютюнопушене, висок холестерол и др.
Храни, които могат да помогнат за подобряване на паметта
От друга страна, има храни, които могат да ви помогнат да поддържате мозъка остър и да подобрите паметта в дългосрочен план. Невролог Лиза Генова, завършила Харвардския университет, обяснява в статия кои са 4-те храни, които могат да ви помогнат да имате здрава памет:
Постни протеини: Те са чудесен заместител на червеното месо, което доказано влияе върху когнитивния спад. Постните протеини като сьомга, риба тон, яйца и тофу могат да бъдат чудесни източници на витамини B и D и могат да помогнат в борбата с деменцията.
Пълнозърнести храни: Пълнозърнестите храни, кафявият ориз или киноата могат да бъдат полезни за нашето здраве и да помогнат за намаляване на риска от развитие на Алцхаймер.
Зеленолистни зеленчуци: Спанакът и зелето са с високо съдържание на хранителни вещества, които стимулират мозъка.
Ядки и семена: Те са отличен източник на мастни киселини, които помагат за поддържането на мозъчните клетки здрави и намаляват възпалението.
Източник: LA RAZON