Изследователи от Института по неврология са идентифицирали група неврони, участващи в регулацията на тревожността и психичните разстройства. Това откритие отваря нови възможности за лечението им.
Има видове болка, които са трудни за облекчаване, било то поради тяхната интензивност или произход. В случая с тревожността, тя има сложен неврологичен произход, който включва взаимодействието на различни мозъчни области и невротрансмитери.
Проучване, ръководено от Института по неврология (IN), съвместен център на Испанския национален изследователски съвет (CSIC) и Университета „Мигел Ернандес“ (UMH) в Елче, откри, че специфична група неврони в амигдалата, мозъчна област, която регулира емоциите, играе ключова роля в развитието на разстройства като тревожност, депресия и промени в социалното поведение.
Работата им е публикувана в списание „iScience“ и показва, че възстановяването на баланса на невронната възбудимост в специфична област на амигдалата е достатъчно, за да обърне тези поведения при мишки.
„Знаехме, че амигдалата е свързана с тревожността и страха, но сега идентифицирахме специфична група неврони, чиято небалансирана активност е достатъчна, за да генерира патологично поведение“, обяснява Хуан Лерма, професор по изследвания в CSIC, който ръководи лабораторията по синаптична физиология в IN. В това проучване изследователи, водени от Хуан Лерма, са работили с мишки, генетично модифицирани да свръхекспресират мозъчен рецептор, наречен GluK4, който се активира от глутамат, ключов химичен посредник в мозъка. Тази модификация увеличава силата, с която невроните комуникират и възпроизвежда генната дупликация, наблюдавана в случаи на аутизъм. Тези гризачи, проявяват тревожност и поведение на социално отдръпване, много подобни на наблюдаваните при хора, страдащи от разстройства като аутизъм или шизофрения. Използвайки техники за генно инженерство и модифицирани вируси, изследователите нормализираха генната експресия в неврони, в специфичен регион на амигдалата, участващи в тревожността и емоциите (базолатералната амигдала), което възстанови комуникацията с друга група инхибиторни (регулаторни) неврони, в друга област на амигдалата (центролатерална).
Използвайки техники на генно инженерство и модифицирани вируси, изследователите нормализирали генната експресия на неврони в специфичен регион на амигдалата, участващ в тревожността и емоциите (базолатералната амигдала), което възстановило комуникацията с друга група инхибиторни (регулаторни) неврони в друга област на амигдалата (центролатерална).
Последните действат като „спирачка“, която помага за контролиране на тревожността. „Тази проста корекция беше достатъчна, за да обърне поведението, свързано с тревожност и социални дефицити, което е удивително“, отбелязва Алваро Гарсия, първи автор на изследването. Промените в поведението на гризачите бяха оценени с помощта на електрофизиологични техники и тестове за тяхната тревожност, депресия и социални взаимоотношения. Наблюдавано е тяхното предпочитание за изследване на открити пространства в повдигнат лабиринт и интересът им към други непознати мишки.
Когато изследователите намалили нивото на стрес, те наблюдавали по-естествено поведение при мишките, които вече били в състояние да изследват отворените разклонения на лабиринт, което излагало животното на по-стресираща среда поради липсата на защита и височина. Това контрастирало с предпочитанието им, когато са стресирани, към затворените разклонения, които осигуряват чувство за сигурност. Те приложили същата процедура към немодифицирани мишки, които проявили състояние на вътрешна тревожност и тя също била ефективна за намаляване на тяхната тревожност.
„Това потвърждава нашите резултати и ни дава увереност, че идентифицираният механизъм не е изключителен за специфичен генетичен модел, а може да представлява общ принцип за това как тези емоции се регулират в мозъка“, отбелязва Лерма. В експериментите е имало някои поведенчески дефицити, които не са били разрешени, като например паметта за разпознаване на обекти, която е останала нарушена. Това предполага, че други области на мозъка, като хипокампуса, са замесени в тези видове разстройства, които не са били коригирани.
Това проучване отваря вратата към нови терапевтични възможности. „Насочването към тези специфични невронни вериги би могло да се превърне в ефективна и по-локализирана стратегия за лечение на афективни разстройства“, подчертава Лерма.
Източник: La Razón