Екстремно слънчево събитие преди 252 милиона години причинява най-опустошителното измиране в историята на Земята.
Историята на нашата планета е белязана от събития, които завинаги са променили хода на живота. Преди 252 милиона години Земята преживява най-мрачния си момент, когато почти целият живот изчезва в това, което учените наричат Голямото измиране. В продължение на милиони години екстремните горещини държат планетата практически необитаема. Екваториалните температури достигат опустошителни нива, създавайки свят, който почти не прилича на този, който познаваме днес.
Сега ново проучване, публикувано в Nature Communications, разгада мистерията, която интригува научната общност от десетилетия, а именно защо тези адски условия са продължили толкова дълго. Унищожаването на тропическите гори е държало Земята в адско състояние в продължение на 5 милиона години. Според The Conversation, измирането през Пермско-триаския период е унищожило 94% от морските видове и 70% от семействата на сухоземните гръбначни. Това се дължи на масивни вулканични изригвания в днешен Сибир, които са освободили огромни количества въглероден диоксид в атмосферата.
Това, което обаче озадачи изследователите, беше продължителността на тези екстремни условия. Докато подобни вулканични събития обикновено нормализират климата в рамките на милион години, тази „суперпарник“ остана активна в продължение на пет милиона години, с екваториални температури над 34°C. Според учените ключът се крие в тропическите гори. Преди катастрофата обширните екваториални гори и торфища са поглъщали въглерода, абсорбирайки големи количества CO2 от атмосферата. Но затоплянето е било толкова бързо, че тези растителни образувания изчезват напълно от тропическите континенти. Поглед върху растителните вкаменелости разкри драматична промяна. Буйните гори са заменени от малки растения, наречени плаунови, високи само от 2 до 20 сантиметра. Тази трансформация създаде „въглеродна празнина“ в геоложкия запис, която продължава милиони години.
Само по-големи анклави от растения са оцелели към полюсите и в крайбрежните райони, където температурите са били малко по-ниски. Тези видове, макар и устойчиви, са били много по-малко ефективни в улавянето на атмосферния въглерод. Изследователите са използвали модела на въглеродния цикъл SCION, за да потвърдят хипотезата си.
Драстичното намаляване на нетната първична продуктивност на растенията е поддържало високи температури в продължение на милиони години. Едва когато растителността постепенно се е възстановила, Земята е започнала бавно да излиза от тези екстремни условия. Това откритие подчертава критичното значение на тропическите и субтропичните гори за поддържането на климатичния баланс на планетата, демонстрирайки как тяхната загуба може да предизвика опустошителни климатични повратни точки.
Източник: La Razón