Според психологът Силвия Северино, „емоции като негодувание, страх или вина могат да се натрупат и да повлияят на нашето благополучие.“ Психологът предупреждава за ефектите на „емоционалния боклук“ и предлага шест стъпки за освобождаване от емоции, които, ако не се управляват, могат да повлияят на психическото и физическото здраве.
През целия ден натрупваме повече неща, отколкото си представяме работа, тревоги, бързане, задачи и емоции. Според психолога Силвия Северино, много от тези емоции, като негодувание, вина, гняв или страх остават непреработени и в крайна сметка се превръщат в невидимо бреме, което нарушава емоционалния ни баланс. „Неприятните емоции не изчезват магически, ако ги игнорираме, те се натрупват и влияят на нашето благополучие“, предупреждава тя.
Концепцията не е нова, но психологът я превежда на достъпен език. Точно както трупаме ненужни предмети у дома, можем да запълним умовете си и с нерешени мисли и чувства. Позволяването им да се натрупват може да наруши съня, настроението и дори физическото здраве. Проучвания като публикуваното от Американската психологическа асоциация потвърждават, че постоянното потискане на емоциите засилва нивата на стрес и е свързано с по-високи нива на тревожност, хипертония и хронична умора. Силвия Северино предлага шест стъпки за освобождаване от тези негативни емоции.
Разпознаване на емоциите
Първата стъпка, е да разпознаем какво чувстваме. Не става въпрос за отричане или потискане, а по-скоро за честно наблюдение. „Не ги игнорирайте. Изживейте ги и ги разберете“, препоръчва тя. Този процес на валидиране е ключов. Назоваването на емоцията ни позволява да идентифицираме какво я предизвиква и коя част от нас се нуждае от внимание.
Приемете емоциите, без да се борите с тях
След това идва приемането, стъпка, която често е по-трудна от признаването. Приемането не означава да се задоволявате или да оправдавате това, което боли, а по-скоро да спрете да се борите с него. „Не се съдете и не се наказвайте“, казва Северино. В психологията приемането на емоциите е свързано с по-добра емоционална регулация и по-малка физиологична реактивност. С други думи, тези, които приемат това, което чувстват, страдат по-малко от прегаряне.
Благодарността като противоотрова
След като емоциите бъдат признати и приети, Силвия предлага да практикувате благодарност. Може да изглежда като незначителен жест, но ползите са широко документирани. Изследвания от Университета в Бъркли показват, че записването на три неща, за които сте благодарни всеки ден, подобрява благосъстоянието и намалява симптомите на депресия с до 30%. Психологът препоръчва воденето на дневник на „нещата, за които сте благодарни, или личните ви постижения“, практика, която тренира мозъка да се фокусира повече върху положителното, отколкото върху отрицателното. „Това е стратегия да се фокусирате върху това, което имате, а не само върху това, което липсва“, обяснява тя.
Научете се да поставяте граници
Четвъртата стъпка е свързана с нещо, което много хора бъркат с егоизма: поставянето на здравословни граници. „Да се научим да казваме „не“ на хора или ситуации, които не ни подхранват, е форма на грижа за себе си“, казва Северино. Поставянето на граници не само защитава емоционалната енергия, но и подобрява взаимоотношенията, защото ви позволява да общувате от позиция на автентичност, а не на негодувание.
Дейности, които генерират благополучие
Следващият съвет е да отделите време за дейности, които ви носят удоволствие или спокойствие, от разходки на открито до танци, рисуване или четене. Не става въпрос за разсейване, а по-скоро за създаване на пространства за истинско благополучие. Тези моменти, напомня ни психологът, „повишават серотонина“, невротрансмитера, свързан с щастието и емоционалната стабилност.
Медитация и последователна работа
Шестата стъпка е ежедневната медитация. Според Северино, медитацията ви помага да се свържете отново със себе си и да анализирате деня със спокойствие: „Това е моят начин да успокоя ума си, да се успокоя и да мога да анализирам какво е било полезно и какво не.“
Науката подкрепя тази идея, изследвания от Националния център за допълнително и интегративно здраве показват, че редовната практика на осъзнатост намалява нивата на кортизол (хормона на стреса) и подобрява концентрацията и съня. Но психологът настоява, че никой инструмент не замества професионалната терапия. „Това не е магия или заместител на медицинското лечение. Това е допълнение, което помага, ако решите да работите върху себе си“, казва тя.
Емоционалната промяна, казва, идва, когато спрем да чакаме външни решения и активно се ангажираме със собственото си благополучие. „Повече от търсене на изцеление, аз търся вътрешен мир“, заключава Северино. Нейното послание капсулира една проста, но мощна философия, емоциите не се елиминират, те се управляват. И правенето на това с осъзнатост, благодарност и ясни граници може да бъде първата стъпка към по-балансиран живот.