Детегледачките могат да перат, да мият чиниите или да чистят дома, но им е забранено да готвят за възрастните, да подреждат къщата или да изхвърлят боклука.
Столичното правителство на Сеул избра 157 семейства за участие в пилотна програма с детегледачки от Филипините, която има за цел да подобри ниската раждаемост в южнокорейската столица и в останалата част от страната. 157-те семейства бяха избрани от 751-те домакинства, подали заявление за участие в програмата, която ще започне на 3 септември и ще продължи шест месеца, според градската управа.
Програмата също така се опитва да уточни подробно задълженията на тези служители, които трябва да бъдат ограничени до тези, свързани с грижите за децата, и които включват къпане, готвене, хранене или грижа за децата. Ако е избрана осемчасовата програма, бавачките могат също да перат, да мият чинии или да чистят къщата, но нямат право да готвят за възрастните, да подреждат къщата или да изнасят боклука.
Програмата се стреми да се справи с проблемите на баланса между професионалния и личния живот, пред които са изправени южнокорейските семейства, особено жените, които в много случаи трябва да изоставят или да прекъснат професионалната си кариера, за да отглеждат деца. В тази връзка имаше и критики за сложността на прилагането на системата и възможността семействата да изберат да се възползват от някаква вратичка, за да експлоатират своите служители. От домакинствата, избрани за този проект, ръководени от столичната управа и Министерството на труда, 62% са с повече от един непълнолетен и работещи родители, а 9% са с бременна майка. Сто филипинки на възраст между 24 и 38 години са избрани за програмата. Те имат сертификат за грижа от филипинското правителство, говорят свободно английски и могат да общуват на основен корейски, според изявление на столичното правителство на Сеул.
Програмата обаче получава критики още преди да е започнала, като се започне с факта, че властите не са се фокусирали върху по-голямо споделяне на отговорностите в дома, по отношение на отглеждането на децата. Към това се добавят разходите, пред които са изправени семействата, участващи в програмата, която уточнява, че бавачките могат да работят на три вида смени, осем, шест или петнадесет часа, на ден. Като се вземе предвид минималната заплата от 9860 вона (около 7,25 долара) на час, тези домакинства, които изберат осемчасови смени, ще трябва да плащат на служителите около 2,38 милиона вона (около 1750 долара) на месец, което е почти половината от средният доход на домакинство в Сеул. Всъщност прави впечатление, че почти 38% от избраните за участие домакинства са от четирите най-богати квартала на столицата. Правителството на Сеул поиска от Министерството на труда да направи изключение от програмата, за да не прилага минималната заплата, отприщвайки обвинения в дискриминация срещу работниците имигранти.
От Общинския съвет и Министерството на труда увериха, че ще бъде въведена система за подаване на жалби както от асистентите, така и от семействата. Южна Корея има най-ниската раждаемост в развития свят (0,7 деца на жена), както и строга имиграционна политика.
Източник :La Razon