Ново японско проучване обяснява, че за да се избегне изчезване, е необходима всяка жена да има поне 2,7 деца. Цифра, която е все по-далеч от реалността в много страни.
Накратко, умират повече хора, отколкото се раждат. Според данни на Френския институт за демографски изследвания, през 50-те години на миналия век общият коефициент на плодовитост (ОКП) в световен мащаб е бил приблизително 5 деца на жена. До 2021 г. той е паднал до 2,2 деца на жена. И се очаква да продължи да намалява.
Статистически данни, публикувани в „Световни перспективи за населението“, показват, че само няколко района в света все още имат общ коефициент на плодовитост (ОКП) над 3,0 деца на жена (главно в Африка, части от Близкия изток, Афганистан и Пакистан).
В 152 от 235-те района, които представляват 63% от световното население (в сравнение с 45% през 2000 г.). Най-ниските нива се наблюдават в крайбрежните мегаполиси на Китай, Манджурия и Южна Корея, където ОКП е под едно дете на жена.
Категорията на ниската раждаемост, която вече включваше населението в Европа и Източна Азия през 2000-те години, сега обхваща почти цялата Америка, голяма част от Индия, Индонезия и наскоро Филипините. Това се дължи на няколко фактора, от една страна, експертите посочват, че има по-голям достъп до контрацепция и услуги за семейно планиране. Съществуват и по-високи нива на образование на жените и по-голямо участие на работната сила. Наблюдава се спад в нивата на детска смъртност, като същевременно разходите, свързани с отглеждането на деца, са се увеличили. Към това се добавя и фактът, че Организацията на обединените нации прогнозира, че глобалната раждаемост ще продължи да намалява и може да достигне ниво под 1,8 до 2100 г.
Досега „глобалното демографско счетоводство“ показваше, че са необходими 2,1 раждания, за да се постигне положителен баланс. Ново проучване публикувано в Plos One и ръководено от Такуя Окабе от университета Шизуока (Япония),посочва, че се нуждаем от поне 2,7 деца на жена, за да избегнем със сигурност дългосрочно изчезване.
Докато коефициент на плодовитост от 2,1 деца на жена се е считал за ниво, необходимо за поддържане на популацията, тази цифра не отчита случайните разлики в броя на децата, смъртността, съотношението между половете или вероятността някои възрастни никога да нямат деца. В малки популации „тези случайни вариации могат да заличат цели семейни линии“, отбелязва новото проучване, в което екипът на Окабе използва математически модели, за да изследва как тази демографска променливост влияе върху оцеляването на популацията. Проучването заключи, че поради случайните колебания в броя на ражданията, е необходим коефициент на плодовитост от поне 2,7 деца на жена, за да се избегне изчезване, особено при малки популации.
Тази перспектива би могла да помогне за обяснение на дълго наблюдаван еволюционен феномен. При екстремни условия, като войни, глад или екологични смущения, се раждат повече жени, отколкото мъже.
Екипът на Окабе заключава, че истинската устойчивост на населението, както и устойчивостта на езиците, културните традиции и разнообразните семейни линии, изискват преосмисляне на целите.