Цените на суровия петрол се сринаха до най-ниските си нива за последните четири години на фона на ескалацията на търговската война между САЩ и Китай. Други суровини, чувствителни към икономическия растеж, включително желязна руда и мед, също претърпяха спад в последните сесии поради влошаващите се перспективи за търсене в най-големия вносител в света.
Цените на суровия петрол се понижиха за четвърти пореден търговски ден във вторник, достигайки най-ниските си стойности от четири години насам, докато страховете от рецесия се засилват на фона на задълбочаващата се глобална търговска война. Всеобхватните реципрочни мита на американския президент Доналд Тръмп вече влязоха в сила, като Китай — в момента най-големият вносител на петрол в света — е изправен пред 104% мита върху вноса.
Откакто Тръмп обяви новите мита, фючърсите на сорта Брент са спаднали с над 19% до 60.41 долара за барел, докато фючърсите на West Texas Intermediate (WTI) се сринаха с 20% до 57.06 долара за барел — и двете достигайки най-ниските си нива от март 2021 г.
Засилващата се търговска война между двете най-големи икономики в света отново предизвика масови разпродажби на рискови активи.
Към това се прибавя и фактът, че осем ключови членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) се съгласиха миналата седмица да ускорят отмяната на по-ранните ограничения за добив. Междувременно т.нар. „вторични мита“ на Тръмп върху основни износители на петрол като Венецуела, Иран и Русия могат частично да компенсират увеличението в производството. Въпреки това, опасенията от рецесия засенчват геополитическото напрежение в момента.
На този фон Американската администрация за енергийна информация отложи публикуването на месечния си краткосрочен енергиен доклад, който беше планиран за вторник. Агенцията заяви, че има нужда да „преработи моделите си, за да включи последните пазарни събития“. В отговор на влошаващите се перспективи, Goldman Sachs понижи прогнозата си за сорта Брент до 40 долара за барел до края на годината, което предполага допълнителен спад от 36% спрямо текущите нива.
Очаква се и Китай да засили стимулиращите си мерки, както във фискален, така и в монетарен план. На годишната си среща през март Пекин потвърди цел от 5% икономически растеж за 2025 г. и обяви нови стимули на фона на ескалиращите търговски заплахи от САЩ. Правителството също така увеличи целта за бюджетния дефицит до 4% от БВП — най-високото ниво за последните три десетилетия. Анализатори очакват скоро да бъдат обявени допълнителни мерки в подкрепа на икономиката, особено в отговор на търговската война.
Източник: Euronews