В документа се посочва, че всеки жител на Газа, който иска да напусне Ивицата, ще получи до 5000 долара. Целта е да се създаде туристически и технологичен център в района.
Администрацията на Доналд Тръмп обмисля следвоенно предложение за Газа, което би поставило анклава под контрол на САЩ за поне десетилетие. Според The Washington Post, инициативата има за цел да превърне опустошените райони в център за висок клас туризъм и технологии, финансиран от частни и публични инвеститори.
Планът, известен като „Тръст за възстановяване, икономическо ускорение и трансформация на Газа“ (GREAT Trust), е разработен, за да реализира визията на Тръмп, за превръщането на Газа в „Ривиерата на Близкия изток“. Това е документ от 38 страници, който предлага ръководено от САЩ попечителство, докато „реформирана и дерадикализирана“ палестинска политическа система не поеме контрола. По време на 10-годишното попечителство Газа ще бъде цел на мегастроителни проекти, включително фабрики за електрически превозни средства, центрове за данни, плажни курорти и интелигентни градове. Финансовите изчисления оценяват инвестиция от около 100 милиарда долара, с четирикратна възвръщаемост през десетилетието. Планът включва икономически стимули за до една четвърт от над двата милиона жители на Газа да се съгласят да се преместят извън Ивицата. Всеки, който реши да напусне, ще получи 5000 долара в брой, четири години субсидии за наем и храна за една година. Според прогнозите около 375 000 жители на Газа ще изберат да емигрират за постоянно.
Финансови консултанти изчислиха, че всяко отделно участие би спестило на тръста 23 000 долара в сравнение с разходите за задържане на тези хора в безопасни райони в Газа. Тези, които притежават земя, ще получат цифрови токени, които да осребрят за апартаменти в бъдещи интелигентни градове или за финансиране на нов живот в друга държава. Проектът е разработен с участието на израелски бизнесмени и екип от Boston Consulting Group (BCG), базиран във Вашингтон. Двама старши партньори в консултантската фирма бяха уволнени, след като стана известно, че предложението не е получило официално одобрение. Тръмп е обсъждал идеята на срещи на високо ниво в Белия дом с личности като държавния секретар Марко Рубио, президентския пратеник Стив Уиткоф, бившия британски премиер Тони Блеър и Джаред Кушнер.
Една от най-поразителните характеристики на плана е, че финансирането ще дойде от частни и публични инвестиции в мегапроекти, за разлика от сегашната Хуманитарна фондация за Газа (GHF), която разчита на дарения и използва охранителни фирми за разпределяне на хранителна помощ. Документът предлага Израел да прехвърли административната власт в Газа на доверителния фонд, чрез двустранно споразумение с Вашингтон. Управлението ще бъде удължено, докато „реформирана палестинска държава“ не поеме отговорности и евентуално се присъедини към Авраамовите споразумения.
През първата година Израел ще поддържа контрол върху сигурността, докато западни частни военни компании и чуждестранни сили ще гарантират вътрешната сигурност. След това тази роля ще бъде поета от обучени местни полицейски сили. Планът не споменава създаването на палестинска държава, въпреки че предвижда бъдещото палестинско образувание да се присъедини към Авраамовите споразумения. Според неговите поддръжници Газа ще бъде разположена на стратегически прелез, който ще улесни достъпа на САЩ до енергийни ресурси и търговски коридори в региона.
Инвестициите ще включват околовръстни пътища, трамвайна линия, наречена „MBS Highway“ в чест на саудитския принц Мохамед бин Салман и централна магистрала, кръстена на президента на Емирствата Мохамед бин Зайед. Ново пристанище и летище също са планирани за южната част на анклава, свързващи го с Египет, Израел и Саудитска Арабия. Западното крайбрежие ще бъде запазено за амбициозен луксозен курортен проект, наречен „Gaza Trump Riviera“. В центъра ще бъдат построени осем високи интелигентни града с клиники, училища, зелени площи, паркове и голф игрища. Експерти по международно право обаче предупреждават, че предотвратяването на завръщането на палестинците по домовете им или принудителното им разселване би представлявало нарушение на международното право. Адил Хак, професор в университета Рутгерс, отбеляза, че липсата на храна, жилища или медицински грижи не може да бъде оправдано с финансова компенсация. Палестинците в Газа отхвърлят идеята за емиграция въпреки опустошенията.
Междувременно арабски правителства като Египет и Обединените арабски емирства насърчават алтернативни планове, които включват палестинска администрация с финансиране от Персийския залив. Израел и Съединените щати, от друга страна, са единствените, които предлагат масово преместване на населението.
Бъдещето на Газа остава несигурно, като над 90% от домовете ѝ са разрушени, а населението е в капан в безпрецедентна хуманитарна криза. За критиците и експертите мащабът на усилията за възстановяване е толкова голям, колкото и политическите въпроси за това кой ще управлява територията след войната.