Повече от 6500 лунни кратера съдържат търговски количества платина и други ценни метали като паладий и иридий.
Космическият добив и експлоатацията на минерални ресурси от различни небесни тела, се обсъжда от години. Но досега това беше по-скоро фантазия, отколкото реалност. Екип от учени твърди, че под повърхността на Луната може да се крие платина на стойност над 1 трилион евро. Значително лунно съкровище, което чака да бъде експлоатирано.
Както обясняват авторите на проучване, публикувано в Planetary and Space Science, от приблизително 1,3 милиона кратера, които разпръскват лунната повърхност с диаметър по-голям от 1 км, близо 6500 са създадени от астероиди, съдържащи търговски количества платина, наред с други ценни минерали като паладий и иридий.
За авторите, водени от Джаянт Ченамангалам, доктор по астрофизика и постдокторант в Оксфордския университет, привлекателността се крие не само в обещанието за огромно богатство. Печалбите от добива на тези минерали биха могли да се използват за изследване на космоса. „Днес астрономията се практикува, за да задоволи любопитството ни“, обяснява Ченамангалам в интервю. „Тя има много малко практически приложения и се финансира предимно от парите на данъкоплатците, което означава, че финансирането на научните изследвания зависи от правителствените политики. Ако можем да монетизираме космическите ресурси, независимо дали на Луната или астероидите, частните компании ще инвестират в изследване на Слънчевата система.“
Ченамангалам открива, че на Луната може да има „много повече кратери с рудосъдържащи астероидни отломки, отколкото на достъпните астероиди с руда“. Добивът на тези кратери би бил много по-лесен от пътуването до далечни астероиди, които често нямат достатъчна гравитация за минни операции. Но дали ограбването на Луната с цел печалба би било законно, остава много по-мрачен въпрос.
Договорът за космическото пространство, подписан през 1967 г., определя строги правила за експлоатацията на космическите ресурси, като не позволява на никоя нация да претендира или окупира Луната и други небесни тела. Експертите обаче казват, че тези правила все още биха могли да позволят на правителствата да намерят вратички и да продължат да претендират за лицензионни права, за добив на ресурси.
С намерението да ратифицират международните норми, Съединените щати създадоха Споразуменията Артемида, които са необвързваща рамка. Нито Китай, нито Русия обаче са ги подписали, което прави техния авторитет несигурен. Накратко, надпреварата за лунната повърхност започна. Главните конкуренти за космическите придобивки и състоянието от благородни метали ще са Съединените щати и Китай. А какво ще бъде развитието, може би ще разберем до края на това десетилетие.
Източник: La Razón