Както всички знаем, без жените светът нямаше да е същият. На тях дължим едни от най- големите технологични постижения в днешно време. За някои от тях може дори да не сте чували, но сега ще им отделим заслужено внимание. Ще се запознаем с едни от най- важните жени, без които светът нямаше да е такъв, какъвто го познаваме.
Хеди Ламар
Родена през 1914 г. във Виена, Австрия, Ламар е е австрийско-американска актриса и изобретател. Тя е известна както с участието си в холивудски филми през Златната ера на киното, така и с нейните революционни изобретения, които имат важно значение за съвременните технологии. Тя започва кино кариерата си в Европа, през 1930-те години. Става известна с ролята си във филма „Екстаз“ (1933), който предизвиква голям скандал заради смелите за онова време сцени. По-късно, Ламар емигрира в САЩ и подписва договор с Metro-Goldwyn-Mayer (MGM), където започва холивудската ѝ кариера.
Хеди Ламар обаче не е само филмова звезда. По време на Втората световна война, заедно с композитора Джордж Антейл, тя изобретява технология за спектрално разпръсване, която има за цел да направи комуникациите по-сигурни, особено по време на война. Идеята е да се предотврати прихващането на сигнала от врага, като честотите на предаване се променят на случаен принцип.
Тази технология не получава широко признание по онова време, но по-късно все повече предпочитат да я използват и се оказва изключително важна за развитието на съвременните Wi-Fi, Bluetooth и GPS технологии. През 1997 г. Хеди Ламар получава признание за своя принос към науката и технологиите, като е наградена с наградата Pioneer Award от Фондация за електронни граници.
Личният живот на Ламар е белязан от бурни връзки и шест брака. Хеди Ламар умира на 19 януари 2000 г., но наследството ѝ живее както в киното, така и в технологиите. Тя остава пример за човек, който е едновременно творец и иноватор, разбиващ стереотипите за жените, в науката и инженерството.
Ада Лавлейс
Родена е през 1815 г., Лавлейс е британска математичка и е широко призната за първият компютърен програмист в историята. Тя е известна с работата си върху аналитичната машина на Чарлз Бабидж. Това е ранна концепция за механичен компютър и с разработването на първия алгоритъм, предназначен за изпълнение от такъв вид машина. Ада Лавлейс е дъщеря на известния английски поет Лорд Байрон и Анабела Милбанк, която е била добре образована в областта на математиката. Лорд Байрон напуска семейството, когато Ада е била още бебе, и тя никога не го среща отново. Може би под влиянието на майка си, която искала да избегне нестабилната поетична натура на бащата, Ада от ранна възраст е насърчавана да изучава математика и логика, което е необичайно за жените по онова време.
През 1833 г., когато е на 17 години, Ада се среща с Чарлз Бабидж. Той е английски математик и изобретател, който разработва концепцията за първия механичен компютър, аналитичната машина. Тя се вдъхновява от неговата работа и двамата започват да си сътрудничат.
През 1843 г. Ада Лавлейс превежда и разширява статия на италианския инженер Луиджи Менабреа, която описва машината на Бабидж. В своите бележки, които са дълги почти колкото самата статия, тя добавя редица оригинални идеи. Тя разработва алгоритъм, предназначен за изчисляване на числата на Бернули, с помощта на аналитичната машина. Първият алгоритъм, предназначен за изпълнение от машина. Заради това Ада Лавлейс често се счита за първия компютърен програмист.
Освен разработването на алгоритми, Ада Лавлейс е една от първите, които осъзнават, че компютрите могат да се използват не само за изчисления, но и за обработка на всякакъв вид информация, включително музика и текст. Тя вижда потенциала на компютърните машини за бъдещи творчески и интелектуални задачи. Визия, която според света в онова време е изключително напредничава.
Макар, че аналитичната машина на Бабидж никога не е построена по време на живота на Ада, нейните идеи и визия за програмиране стават изключително важни векове по-късно. През 20-ти век, когато компютърната наука започва да се развива, нейните бележки отново привличат вниманието и тя получава признание за своя принос. През 1979 г. Министерството на отбраната на САЩ наименува един от първите програмни езици ADA, в нейна чест.
Ада Лавлейс умира на 27 ноември 1852 г., на 36-годишна възраст, но остава фигура с трайно влияние в компютърните науки, наричана е „Визионерът на компютърната ера“.