Европейският съюз трябва да се разшири или рискува „нова Желязна завеса“ по източния фланг. Това смята президентът на Европейския съвет, Шарл Мишел.
„Разширението е жизненоважно за ЕС, защото без него има риск за нова Желязна завеса.“ каза Мишел в интервю.
„Ще бъде много опасно да имате нестабилен съсед, на когото му липсва просперитет или икономическо развитие. Това са нашите общи интереси – и на кандидат-членовете за ЕС – да постигаме прогрес и то по-бързо.“ казва още той.
Предупреждението на Мишел е по повод годишнината от най-голямото разшрирение на ЕС през 2004 г., когато се приемат общо 10 страни – Кипър, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Малта и Полша.
Според Мишел, ако не е било това разрешение, днес ЕС би бил разделен от „де факто Желязна завеса“, имайки предвид страните, които са били част от СССР и в днешните условия са щели да са повлияни от „политическите и идеологическите опити на Кремъл да го окупира“.
България и Румъния се присъединяват през 2007 г. , а днес 9 страни от източна Европа, включително Украйна, са в чакалнята на блока.
Процесът на присъединяване е сложен и продължителен, като кандидат-членовете трябва да отговарят на редица изисквания, част от които предполагат реформи в съдебната система и конституцията, за да се подсигури върховенство на закона и опазване на човешките права.
Въпреки че инвазията на Русия в Украйна възроди позабравените стремежи за бързо разширяване на блока, прибързването няма да доведе до ползотворни резултати, а и има вероятност такова приемане на някоя страна да бъде блокирано от други страни-членки.
Например миналия декември унгарският премиер Виктор Орбан, известен с близките си връзки с Кремъл, заплаши, че Унгария ще блокира напълно опитът на Украйна за присъединяване към съюза. Тъй като президентството на Съвета на Европа е на ротационен принцип и сега е ред на Унгария, това не е невъзможно.
Мишел обаче не смята, че то няма да се случи.
„Уверен съм, че по време на следващият институционален, цикъл отново ще потвърдим общата ни политическа воля да се разширим.“ каза той.
Запитан директно дали унгарското правителство ще блокира членство на Украйна, като просто премахне темата за разширението от дневния ред на Съвета, Мишел каза:
„Изобщо не се притеснявам.“
„Уверен ъм, защото има усещането, че лидерите, много по-голямата част от тях, са абсолютно убедени, че това е важно за бъдещето.“
Според него, концепцията за „конструктивно въздържане“, използвано от унгарския премиер през миналия декември, когато 26 от 27 лидери единодушно приеха официалното начало на кандидат-членството на Украйна, би могло да участва в процеса на вземане на решения. Орбан просто напусна залата преди гласуването и така решението беше взето от останалите 26 лидери.
„Използвали сме конструктивно въздържане, което е възможност за една страна да каже: „Вижте, не ми харесва и не се чувствам удобно с това решение и мнението ми е публично, но не желая да блокирам по-голямото мнозинство.““
Интеграцията на Украйна, чиито БВП на галва от населението в момента е по-малък от българския – най-малкия в ЕС, ще има нужда от специално условия, защото има опасност да дестабилизира бюджетната структура на ЕС, но това ще бъде отчетено.
Според Мишел, страните, чиято икономка е по-близо до тази на ЕС, ще бъдат приети преди края на десетилетието, но и ЕС трябва да си напише домашното – да извърши нужните реформи, така че да бъде готов за разширение не по-късно от 2030 г.
Източник: Euronews