Забраната на Московската патриаршия в Украйна отваря врата за въпроси относно православието в страната, национализма и пропагандата.
Въпросите около състоянието на Източноправославната църква на Украйна и нейните връзки с Кремъл доведоха до политически дебати относно възможното чуждо влияние в страната, пропагандата и измамите.
През миналото лято, Украйна ограничи църквата, която е подчинена на Московската Патриаршия. Според власите в страната, този клон на църквата, който е различен от Автокефалната църква на Украйна в миналото е бил директно свързан с Кремъл и руската служба ФСБ, както и е поддържал близки връзки с държавата.
„Архивни документи доказват, че тези връзки, до които историците имат достъп, касаят само Съветските времена.“ казва Кристин Дюжон-Клемент, изследовател от Сорбоната.
Въпреки това, руската православна църква има много широка мрежа в украинската територия, чрез която може да събира информация директно от фронта. По време на войната, всяка информация може да има тактическа стойност и на по-късен етап, стратегическа важност.
Десетки свещеници, част от украинската православна църква, която е свързана с Московската патриаршия са обвинени от украинските съдилища, че събират военна информация и я предават на руското военно разузнаване ГРУ. Някои от тях са разменени за военнопленници и са в Русия.
Украинският закон, който предизвиква противоречия има ясна и открита цел: да забрани дейностите на московската църква в Украйна, поради връзките ѝ с Кремъл и ролята ѝ като поддръжник на войната.
„Имайки предвид, че Руската православна църква е идеологическо продължение на режима на държавата-агресор и участва във военни престъпления и престъпления срещу човечество, извършени от името на Руската Федерация и спрямо идеологията за „руския свят“, дейностите на Руската православна църква в Украйна се забраняват.“ се казва в закона.
Това предизвиква притеснения сред християнската общност, защото създава опасен прецедент за религиозните свободи.
В защита на закона, украинското правителство посочи, че ограниченията няма да бъдат наложени на миряните, членове на тази църква, които доброволно и официално заклеймят руската инвазия и политиките на Кремъл в Украйна.
Източноправославните църкви по света могат да искат независимост, или автокефалия от Патриаршията в Истанбул, като за това получават специален документ и тогава могат да бъдат признати от други църкви.
Това правило съществува от около 10 века, а след 1991 г. когато Украйна придобива независимост, започват преговори за такава църква, която да е отделна от Московската. Автокефалия се получава едва през 2019 г., но остава и църквата, свързана с Московската патриаршия.
Киевската автокефалия обаче е призната едва от 3 от 15 официални Източноправославни църкви: Кипър, Гърция и Александрия, а Московската Патриаршия я счита за „схизма“.
Поради това, много от миряните се колебаят да се присъденият, но след началото на войната положението малко се променя.
Особено важен елемент от закона е концепцията „идеология на руския свят.“ Според нея, руската държава и нейните проксита трябва да поставят основите, за да установят политически контрол над Украйна, Беларус, Молдова и други Европейски страни, част от някогашния СССР или чрез териториална анексия, или чрез увеличение на руската сфера на влияние.
Московският патриарх Кирил подкрепя тази доктрина като оправдава руската агресия в Украйна, но макар това да е заклеймено от много други източноправославни теолози като ерес, възниква въпроса как може да се обяви за еретик човек поради национализма си и какви врати отваря подобно действие.
Така ситуацията с църквата изглежда се заплита още повече.
Източник: Euronews