Според скорошно проучване хората с болестта на Алцхаймер може да имат проблеми с игнорирането на определени визуални стимули.
С увеличаването на продължителността на живота се увеличава и честотата на някои заболявания, свързани със стареенето. Едно от тях е деменцията или болестта на Алцхаймер. Според Испанското дружество по неврология, случаите в Испания се удвояват на всеки пет години. Говорим за 40 000 нови случая всяка година и ранната диагностика е от съществено значение за подобряване на качеството на живот, на страдащите от нея и техните семейства. Сега едно проучване предоставя нова перспектива. Буквално.
Очите могат да разкрият много за здравето на мозъка ни. Всъщност, проблемите с очите биха могли да бъдат един от първите признаци на когнитивен спад. Скорошно проучване, ръководено от Ийф Хогерворст, показва, че загубата на зрение може да предскаже деменция 12 години преди поставянето на диагнозата. Резултатите, публикувани в SciRep, се основават на анализ на 8623 здрави хора от Норфолк, Англия, които са били проследявани повече от десетилетие. В края на проучването 537 участници са развили деменция, което им позволява да определят какви фактори може да са предшествали диагнозата им.
„В началото на проучването помолихме участниците да направят тест за визуална чувствителност“, отбелязва Хогерворст. „За теста те трябваше да натиснат бутон веднага щом видят триъгълник, образуващ се в поле от движещи се точки. Хората, които по-късно развиха деменция, се нуждаеха от много повече време, за да видят този триъгълник на екрана.“ Зрителните проблеми могат да бъдат ранен индикатор за когнитивен спад, тъй като токсичните амилоидни плаки, свързани с болестта на Алцхаймер, могат първо да засегнат области на мозъка, свързани със зрението, а части от мозъка, свързани с паметта, се увреждат с напредването на болестта.
Следователно, тестовете за зрение могат да открият дефицити по-рано от тестовете за памет. Други аспекти на визуалната обработка са засегнати при болестта на Алцхаймер, като например способността да се виждат очертанията на обекти (контрастна чувствителност) и да се разграничават определени цветове (способността да се вижда синьо-зеленият спектър е нарушена в ранните стадии на деменцията) и това може да повлияе на живота на хората, без те да са веднага наясно с това.
Друг ранен признак на болестта на Алцхаймер е дефицитът в „инхибиторния контрол“ на движенията на очите, при който разсейващите стимули изглежда привличат вниманието по-лесно. Хората с Алцхаймер имат проблеми с игнорирането на разсейващи стимули, което може да се прояви като проблеми с контрола на движението на очите. Ако деменцията затруднява избягването на разсейващи стимули, тези проблеми могат да увеличат риска от пътнотранспортни произшествия.
Хората с деменция понякога може да изглеждат объркани, защото не движат умишлено очите си, за да сканират околната среда, включително лицата на хората, които току-що са срещнали. Следователно, по-късно те биха били по-малко способни да разпознават хора, защото не са записали чертите им. Така че този първоначален проблем с неразпознаването на хора, които току-що сте срещнали, може да е свързан с неефективно движение на очите към нови лица, а не с чисто разстройство на паметта.
Екипът на Хогерворст посочва, че движението на очите може да подобри паметта, което може би обяснява защо хората, които гледат повече телевизия и четат повече, имат по-добра памет и по-нисък риск от деменция от тези, които не го правят. Хората, които четат често, обаче също така са склонни да имат повече време за самообразование. Доброто образование осигурява мозъчен резервен капацитет, така че когато мозъчните връзки са увредени, негативният резултат е по-малко тежък.
Източник: La Razón