2023 година бележи повратна точка в изучаването на нашия спътник. Откриването на метеорит на възраст приблизително 2,35 милиарда години, в Африка предостави нови данни за вулканичната еволюция на Луната, запълвайки празнина от милиарди години в нашето разбиране за нейното развитие. Това небесно тяло, официално наречено Северозападна Африка 16286, представлява най-младият базалтов лунен метеорит, откриван някога на Земята. Неговият уникален геохимичен състав го отличава от другите лунни проби, получени от предишни космически мисии. Той го отличава от останалите лунни отломки, които достигат до нашата планета.
Космическият пъзел се подрежда
Това откритие е изключително важно, защото запълва празнина от близо милиард години в хронологията на лунната вулканична активност, според Science Alert. Метеоритът действа като мост между най-старите проби, събрани от мисиите Аполо, Луна и Чанг’е 6, и много по-младите материали, върнати от китайската мисия Чанг’е 5.
Възрастта му е от решаващо значение, защото показва, че вулканичната активност на Луната е продължила значително по-дълъг период, отколкото показват предишни лунни проби. Скалата предоставя доказателство, че Луната е запазила вътрешни процеси на генериране на топлина, които са задвижвали вулканичната активност, през няколко различни фази в нейната история.
Метеоритът, тежащ 311 грама, принадлежи към клас лунен вулканичен базалт, известен като оливин-фирен базалт. Този вид скала се характеризира с относително големи кристали на минерала оливин, което вече дава улики за неговия произход и образуване.
Химически улики и неочаквано пътешествие
Химичният състав на този метеорит предлага интригуваща история. Характеризира се с умерени нива на титан, високи концентрации на калий и необичайно съотношение на уран към олово. Този профил представлява уникален геохимичен подпис, който го отличава от другите находки.
Тези химически следи показват, че скалата е от лунната вътрешност, където процесите на генериране на топлина, вероятно произтичащи от разпадането на радиоактивни елементи в продължение на продължителни периоди, са продължили да стимулират вулканичната активност милиарди години след образуването на Луната. За разлика от пробите, получени чрез скъпи космически мисии, които са ограничени до специфични места за кацане, метеоритите имат различно предимство. „Лунните метеорити могат да бъдат изхвърлени от ударни кратери, които се намират навсякъде по лунната повърхност. Тази проба просто падна на Земята, с което разкрива тайни за лунната геология, без огромните разходи за космическа мисия“, обясни д-р Джошуа Снейп, изследовател в Университета в Манчестър.
Подобно на повечето метеорити с лунен произход, пътуването му до Земята е било всичко друго, но не и гладко. Неговите кухини и разтопени, стъклени жилки показват, че е претърпял значителен удар от астероид или метеорит върху лунната повърхност, преди да бъде изхвърлен в космоса и в крайна сметка да падне. Това ударно събитие прави датирането на скалата трудно, въпреки че изследователите оценяват възрастта на около 80 милиона години.
Източник: La Razón