Смяната на училището може да причини тревожност, както при малките деца, така и при юношите. „Това е нова ситуация, с която децата трябва да се сблъскат, и тя причинява стрес и тревожност на всички, независимо от възрастта на детето. При някои повече от други и както за родителите, така и за децата“, казва Мария Анхелес Санс от секцията по образователна психология на Официалния колеж на психолозите, на общността в Мадрид, Испания.
Този образователен и здравен психолог обяснява, че за да се справите с тази нова ситуация, „ трябва да предвидите проблемите, които могат да възникнат. Преди всичко, зависи от причината за промяната. Не е едно и също дали се дължи на тормоз, или защото детето завършва начално училище и трябва да премине в средно училище, което е по-малко проблематично. Или защото детето се мести далеч от дома, което е проблематично, защото включва и промяна на квартала, съседите и приятелите.“ Към това се добавя и фактът, че не всеки има еднакво емоционално развитие. „Някои се адаптират малко по малко, докато за други, тези, които са свръх закриляни от родителите си, това създава проблеми и може да развие разстройство на адаптацията. А в случай на тормоз, това може да причини посттравматичен стрес“, подчертава тя. Ето защо е важно родителите да са наясно с промените, които детето им може да преживее.
Според психологът, „през първия месец е нормално ученикът да е много нервен, тревожен, неспокоен, да има проблеми с храненето и съня. Да има трудности в общуването с другите, да е много раздразнителен и да реагира грубо. Накратко, може да ви се стори странно. Но ако тези промени продължат три месеца или симптомите се влошат, трябва да потърсите професионална помощ, защото детето страда от разстройство на адаптацията и то може да стане хронично.“
За да предотвратят това, родителите трябва да осъзнаят, че тяхната подкрепа е от съществено значение, за да помогнат на детето да се справи с промяната. „Те трябва да говорят с детето, да обяснят причините за промяната, независимо каква е тя.‘‘
„Не бива да им казвате, че ще имат приятели, защото това поражда безпокойство от това, дали ще могат да се впишат. По-добре е да им кажете, че трябва да се справят с промяната и че ще ги подкрепяте по всякакъв начин. Много е важно, да ви уведомят, ако нещо се случи“, настоява Санц, добавяйки, че идеалното, особено при преминаване от начално към средно училище, би било училищата да вземат предвид кои деца се разбират добре и да ги разпределят заедно. Важно е също така родителите да прекарват повече време с децата си през първите няколко дни“.
Друг съвет, който Санц дава, е да поддържате връзка с преподавателя през първия месец, за да видите как се адаптират. Те ще имат проблеми и това е нормално, но само през първия месец. Санц предлага и серия от препоръки, за да се предотврати тревожността на родителите. „Трябва да сте търпеливи и да не се тревожите, защото е заразно. Ако детето види, че сте нервни, то ще се изнерви още повече.“
Според Санц универсалният подход на адаптация не работи еднакво при всички деца. Трябва да оцените контекста и нуждите на вашето дете. Не всички деца се справят с новите обстоятелства по един и същи начин.
Истината е, че по-големите деца са тези, които изпитват най-голям стрес при смяна на училище, защото усещат загубата на учителя, когото познават, и на приятелите си. Когато пораснат, усещат загубата на своята група. „Следователно би било добре средните училища да събират заедно тези, които се разбират добре“, подчертава Санц.
В тийнейджърската възраст смяната на училището се утежнява от физическите, хормоналните и психологическите промени. Важно е да не забравяме, че нивото на зрялост варира в зависимост от детето. „Децата, които са по-детски настроени, са тези, които са най-свръхзащитавани от родителите си и са тези, които се губят през първия триместър на средното училище“, обяснява Антонио Лабанда, образователен психолог в Официалния колеж на психолозите на общността на Мадрид. „Трябва да наблюдавате децата си, но без да сте прекалени закрилници. Тоест, да им помагате да се организират, но да не правете неща вместо тях. Трябва да им помагате да растат и да узреят, без да ги закриляте прекалено. Опаковането на раниците им през първата година на средното училище е грешка, както и измислянето на извинение, когато детето ви не си е написало домашното. По-добре е за тях да се изправят пред това; „Трябва да намерите решения, но да не ги презащитавате“, настоява Лабанда, който е загрижен за „обсесията от оценките“, която вижда у някои родители.
„Оценките са важни, но не са най-важното нещо. И не всеки може да получи шестица. Важното е да получите най-добрата възможна оценка според способностите си.“ Важно е също така да научим децата, че ученето изисква усилия, време и практика и че е нормално да се правят грешки. И ако видим, че оценките на децата ни се влошават без медицинска причина, въпреки че гимназията е по-взискателна, това е „индикатор, че нещо се случва“, добавя Лабанда.