В скорошна статия, противоречивият автор Ави Льоб обяснява своя уникален поглед върху това какво би могъл да представлява сигналът, излъчен през 1977 г., и връзката му с междузвездната комета, открита миналия юли.
На 15 август 1977 г. радиотелескоп в Охайо улавя мистериозен радиосигнал, който остави астрономите безмълвни. Той е странен и интензивен – 30 пъти по-силен от звуците, които обикновено се излъчват от Вселената – че изследователят Джери Еман записва оглушителното „Уау!“ на листа, на който е записан сигнала. Оттогава сигналът „Уау!“ се превърна в една от големите мистерии на космоса. В продължение на почти пет десетилетия никой не е успял да възпроизведе или напълно да обясни тази светкавица. Дали е било послание от друга цивилизация или природен феномен, който все още не разбираме напълно?
Популярният астрофизик Ави Льоб има нова хипотеза и според него виновникът може да е свързан с 3I/Atlas. Според автора това е извънземен космически кораб, а сигналът е послание, изпратено от цивилизацията, която го пилотира.
Идеята на Льоб: Послание от друга цивилизация
Льоб посочва, че само няколко дни преди известното откриване, кометата 3I/Атлас е преминала сравнително близо до областта на небето, от която е пристигнал сигналът. Според неговите изчисления съвпадението е толкова точно, че вероятността да е съвпадение е само 0,6%. Ако „Уау!“ беше дошъл оттам, обектът щеше да се нуждае от изключително мощен предавател, от порядъка на земен ядрен реактор.
За да подкрепи идеята си, Льоб посочва, че честотата на сигнала, много близка до тази на водорода, най-разпространеният елемент във Вселената, може да бъде свързана със скоростта, с която кометата се е движила, докато се е приближавала към Слънцето.
Самият Льоб признава, че данните не съвпадат съвсем, но се възползва от възможността да повдигне големия въпрос: какво трябва да направим, ако наистина открием изкуствен сигнал, идващ от междузвезден обект? И там той разгръща редица сценарии, от търсене на радио или лазерно взаимодействие до прихващане на обекта с космически кораб.
Наука и научна фантастика. Какво знаем за сигнала „Уау!“?
Астрофизикът Ектор Сокас, изследовател в Института по астрофизика на Канарските острови сподели мнението си за връзката между 3I/Atlas и сигнала „Уау!“. Той твърди, че Льоб продължава да игнорира изследвания, публикувани от други автори, включително най-новата и вероятно най-актуална работа върху сигнала „Уау!“. Работата, за която Сокас говори, е изследване, публикувано тази година, което подробно разглежда сигнала „Уау!“. Базирано на непубликувани данни от радиотелескопа „Голямото ухо“, на който самият канарски учен е съавтор. Години наред се смяташе, че тези архиви са изгубени, но благодарение на доброволци, които са ги запазили, международен екип успя да анализира отново сигнала, използвайки съвременни технологии.
Новият анализ предлага много по-ясна картина на случилото се онази нощ през 1977 г.: Сигналът не се е появил никъде, а в много специфична област на небето, определена по-точно от всякога. Той е бил дори по-мощен, отколкото се е смятало преди, повече от 250 пъти по-силен от фоновите радиоизлъчвания. Точната му честота показва, че е нещо, движещо се в галактиката, вероятно свързано с облаци от студен водород. Продължителността и формата му съответстват на естествени астрономически явления, а не на смущения от наземни антени или сателити. По този начин най-правдоподобното обяснение е, че това е било природно явление, което е много рядко и трудно може да се повтори.
Изненадващо е, че точната позиция на Уау! е в рамките на няколко градуса от траекторията на кометата (вероятност от 0,6% това да е съвпадение, според Льоб). Не са засечени радиоизлъчвания и от 3I/Atlas, нито би имало смисъл да се очаква кометата да действа като вид междузвездна антена. Според Сокас, сигналът е много по-съвместим с явленията, които вече познаваме (макар и не изцяло) в нашата собствена галактика, отколкото с преминаващ обект като Атлас.
Сигналът „Уау!“ остава загадка, точно както 3I/Atlas, но имаме все по-ясни улики, че не е дошъл от далечна цивилизация, а от рядко природно явление. Според последните проучвания не става въпрос за междузвездна комета. По-вероятно е да е бил облак от водород, излъчващ се в точния момент.