В безпрецедентен и случаен обрат, те успяват да преобразят оловото в злато. ЦЕРН постига важен етап, който се противопоставя на алхимията и открива нови пътища във физиката на елементарните частици.
Големият адронен колайдер (LHC), управляван от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), е сцена на неочаквано откритие, което събужда вековните копнежи на алхимията. Докато провеждат експерименти, насочени към пресъздаване на условията след Големия взрив, учени от проекта ALICE се натъкват на изненадваща трансмутация на елементи, събитие, което привлича интереса на международната научна общност. Това откритие, което е подробно описано в проучване, публикувано наскоро в списанието Physical Review Journals, е страничен продукт от високоенергийните сблъсъци, провеждани в съоръженията на CERN. Изследователите не са се стремили специално към създаването на благородни метали, а по-скоро са съсредоточили усилията си върху динамиката на атомните взаимодействия при скорости, близки до скоростта на светлината.
Изследванията на ALICE се фокусират върху изучаването на кварк-глюонната плазма, фаза на материята, съществувала в най-ранните моменти от съществуването на Вселената. За да постигнат това, учените ускоряват и сблъскват тежки йони, като например оловни ядра, предоставяйки уникален поглед към фундаменталните сили на природата.
Съвременна алхимия: От олово до ефимерно злато
Експерименти в Големия адронен колайдер, проектиран да сблъсква атомни ядра при изключително високи скорости, разкриха механизъм за елементарна трансформация. По време на тестове с оловни ядра, които имат три протона повече от златото, е възникнала случайна трансмутация на оловото в златни ядра, както съобщава Futurism.
Процесът на тази трансмутация се случва, когато оловните йони не се сблъскват челно, а по-скоро се трият един в друг. В този точен момент, комбинираната сила на техните електромагнитни полета кара оловното ядро да освободи три от своите протони. Това явление, известно като електромагнитна дисоциация, ефективно превръща оловното ядро в златно ядро.
От 2015 до 2018 г. сблъсъците в LHC са генерирали приблизително осемдесет и шест милиарда от тези случайни златни ядра. Въпреки че тази цифра може да изглежда голяма, общото количество създаден благороден метал е малко, едва около двадесет и девет трилионни от грама. Обем, който няма търговска стойност. Важно е да се отбележи, че тези златни ядра се оказаха много краткотрайни, траейки не повече от микросекунда. Краткият период от време и минималното количество произведен материал подчертават, че чрез този подход не може да се стигне до масово производство на злато.
Освен любопитството, предизвикано от идеята за превръщане на оловото в злато, научната общност подчерта значението на това откритие от фундаментална гледна точка. Този тип открития са от решаващо значение за по-задълбоченото разбиране на процесите, протичащи в колайдера, и за усъвършенстване на прецизността на лъчите от частици.
Генерирането на злато, макар и случайно и ефимерно, предоставя ценни данни за взаимодействията между атомните ядра при екстремни условия. Физикът Дзянъюнг Дзя от университета Стоуни Брук заяви, че „разбирането на такива процеси е от решаващо значение за контрол на качеството и стабилността на лъча“, което се изразява в непрекъснато подобряване на работата на LHC. Този неочакван резултат подчертава богатството от възможности, които възникват от фундаменталните изследвания във физиката на елементарните частици, дори когато откритията не са основните цели на експериментите.
Превръщането на оловото в злато, дългогодишна мечта на средновековните алхимици, се превръща в реалност в LHC, макар и по чисто научен начин. Изследователите от ЦЕРН ще продължат работата си, надявайки се, че този тип случайни явления ще предоставят ценна информация за бъдещи изследвания.
Експериментирането със субатомни частици продължава да разкрива тайни на Вселената и материята, които обещават да предефинират нашето разбиране за Космоса.
Източник: La Razón