Новаторско изследване ще проучва ефективността на псилоцибин за облекчаване на симптомите на резистентен на лечение синдром на раздразнените черва (СРЧ).
Синдромът на раздразнените черва (СРЧ) е функционално разстройство на дебелото черво, което причинява симптоми като коремна болка, подуване на корема и промени в дефекацията, които не са свързани със структурно или възпалително заболяване на червата. Смята се, че между 2,3 и 12% от европейското население страда от това състояние, което е по-често срещано при жените.
В повечето случаи, синдромът на раздразнените черва може да се овладее с промени в диетата, управление на стреса и лекарства, които помагат за облекчаване на специфични симптоми. Тези лечения обаче не са достатъчни за много хора, които изпитват постоянно инвалидизиращи симптоми, които влияят негативно на качеството им на живот. Освен това, наличието на други здравословни проблеми, като тревожност или депресия, може да влоши симптомите.
Сега едно революционно изследване може да промени играта за тези пациенти. Това е първото клинично изпитване, което изследва ефектите на психеделичния псилоцибин върху резистентен на лечение синдром на раздразнените черва. Водено от Ерин Е. Мони, доцент по педиатрия в университета Тафтс (САЩ), изследването изследва как това естествено психоактивно съединение модулира интероцепцията – начинът, по който хората възприемат телата си и стомашно-чревните симптоми.
Протоколът на изследването се състои от две дози псилоцибин с интегрирани терапевтични сесии преди и след дозата, комбинирани с функционална магнитно-резонансна томография за проследяване на промените в мозъка. Методологията на изследването комбинира количествени измервания, като гореспоменатите или докладвани от пациентите оценки за коремна болка, с качествени отражения от засегнатите. Този многостранен подход се стреми да улови както субективния опит за изцеление, така и обективните биологични промени. „Бях много заинтересован от приложимостта на тази нововъзникваща област на психеделично-асистираната медицина при пациенти, които изглежда са в конфликт с телата си“, обяснява д-р Моуни в интервю за Genomic Press, съобщено от Ep.
Психоделичната медицина вече революционизира области като психиатрията и в много близко бъдеще ще станем свидетели на пълния ѝ потенциал в клиничната практика. След десетилетия на неизвестност и несигурност относно ползите от медицинската им употреба, водещите световни изследователски центрове сега проучват всички възможности на вещества като псилоцибин, кетамин, LSD и MDMA за лечение на тежка депресия, посттравматично стресово разстройство (ПТСР), мигрена и дори когнитивните последици от инсулти.
Изследователката предполага, че много пациенти с тежки и необясними соматични симптоми са преживели значителна травма, особено в ранните си години. Както обяснява в интервюто, тя вярва, че медицината, особено гастроентерологията и медицината на затлъстяването, често не успява адекватно да разбере и адресира кумулативните ефекти на токсичния стрес през целия живот. Тази перспектива я накара да проучи как детската травма е „соматично кодирана“ и как психеделичната терапия може да създаде пътища за емоционално освобождаване и функционално подобрение.
Интеграция ум-тяло
Значението на изследването надхвърля лечението на синдрома на раздразнените черва. Мони се надява, че работата ѝ ще помогне за преодоляване на това, което тя описва като „разделението между ума и тялото, което толкова много лекари практикуват“. Това изкуствено разделение отдавна възпрепятства ефективното лечение на функционални стомашно-чревни разстройства, при които психологическите и физическите симптоми са преплетени.
Също така се стреми да разработва мащабируеми терапевтични възможности. За тази цел планира да оптимизира протоколите за психеделична терапия, така че да бъдат достъпни в клинични условия, като по този начин даде надежда на милионите пациенти със синдром на раздразнените черва по целия свят, които са изчерпали конвенционалните възможности за лечение.
Източник: La Razón