Докато британският премиер Киър Стармър потвърди, че е готов да разгледа възможността за изпращане на британски войски в Украйна заедно с други държави, германският канцлер Олаф Шолц нарече идеята „прибързана“.
След три часа спешни разговори в Елисейския дворец в Париж, лидерите на Европа не успяха да постигнат единно становище относно евентуални мироопазващи сили в Украйна.
Срещата бе предизвикана от дипломатическа офанзива на САЩ, която разклати доскоро солидния трансатлантически съюз.
На срещата, организирана от френския президент Еманюел Макрон, присъстваха лидерите на Германия, Обединеното кралство, Италия, Полша, Испания, Нидерландия и Дания.
Към тях се присъединиха и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща.
Полша ясно заяви, че не иска военна ангажираност на нейни сили на украинска територия, а Макрон отказа да заеме категорична позиция.
Британският премиер Киър Стармър призова за подкрепа от САЩ, като подчерта, че е готов да обмисли изпращането на британски войски в Украйна в случай на трайно мирно споразумение.
„Трябва да има американска подкрепа, защото само гаранция за сигурността от САЩ може ефективно да възпре Русия от ново нападение срещу Украйна“ каза той.
Премиерът на Нидерландия Дик Шууф призна, че Европа трябва да стигне до общо заключение относно приноса си към сигурността на региона.
„Трябва да участваме с конкретен принос, защото само седенето на масата без принос е безсмислено“ заяви той.
Шууф допълни:
„Ако гаранциите за сигурност изискват присъствието на европейски войски, то Нидерландия трябва поне да влезе в тези дискусии.“
В същото време германският канцлер Олаф Шолц определи дискусиите за разполагане на войски като „прибързани“.
„Това е крайно неуместно, казано направо. А и честно казано, дори не знаем какъв ще бъде изходът от евентуални мирни преговори“ заяви той.
Полският премиер Доналд Туск заяви, че е време Европа да засили отбранителните си способности.
„По въпроса за увеличаването на разходите за отбрана има пълно единодушие. Това е абсолютно необходимо.“ каза той.
Полша вече отделя над 4% от своя БВП за отбрана – повече от всяка друга страна в НАТО.
Еманюел Макрон, който отдавна настоява за по-силна европейска отбрана, изрази разочарование от острите критики и заплахите за отказ от сътрудничество.
„Настоящата ситуация е шок за системата. Време е Европа да се обедини в отговора си“ подчерта той.
Въпреки дългите дискусии, лидерите не стигнаха до конкретно решение относно евентуални мироопазващи сили в Украйна, а разногласията между европейските държави остават сериозни.
Източник: Euronews